Притчи 2
1 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
O anake, naho iantofa’o o fivolakoo vaho akafi’o añ’ova’o ao o lilikoo,
2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
naho añilaña’o sofiñe ty hihitse, naho anokilaña’o troke ty hilala,
3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
naho kaihe’o ty fitsikarahañe, naho pazahe’o ty faharendrehañe
4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
naho itsoeha’o hoe volafoty ikodebea’o hoe vara mikafitse:
5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
Le ho rendre’o ty fañeveñañ’ am’ Iehovà vaho hitendreke ty fahafohinañe an’Andrianañahare.
6 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.
Fa manolo-kihitse t’Iehovà boak’am-palie’e ao ty hilala naho ty faharendrehañe.
7 Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
Añaja’e hihitse maharongatse amo vantañeo, fikalan-dRe amo mpañavelo an-kahitiañeo,
8 За да защитава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.
arova’e o lalan-katòo, naho ambena’e ty lala’ o noro’eo.
9 Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.
Le ho fohi’o ty havantañañe naho ty hatò, naho ty hamiràñe, vaho ze lalañe soa;
10 Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,
Hizilik’ añ’ova’o ao ty hihitse, naho hahafale ty tro’o ty hilala;
11 Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,
Hañambeñ’ azo ty filieram-batañe, hijilova’ ty faharendrehañe;
12 За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако,
hasita’e ami’ty lalan-karatiañe, amy t’indaty mivolam-bìlañe,
13 От ония, които оставят пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината,
amo miveve boak’ amo lalan-kahitiañeoo, hijarabajaraba amo lalan-kaieñeo,
14 На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите,
amo mirebek’ ami’ty hatsivokarañeo, naho mifale ami’ty hamengohan- karatiañeo,
15 Чиито пътища са криви И пътеките им опаки,
ie mikelokeloke an-dia, vaho miridrike an-dalañe;
16 за да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,
Hamotsots’azo ami’ty tsimirirañe, ami’ty karapilo mitsiriry an-drehake,
17 (Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,
i namorintseñe ty valin-katorà’ey, vaho mandikoke i fañinan’ Añahare’ey.
18 Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите;
Migodroñe mb’am-pihomahañe ao ty akiba’e, minday mb’an-kavilasy ao o lala’eo;
19 Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота, )
Le lia’e tsy mimpoly ze miheo mb’ama’e ao, tsy ho taka’e ka o lalan-kaveloñeo.
20 За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.
Aa le handenà’o ty lala’ o soao, naho hifahara’o o lala’ o vantañeoo.
21 Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,
Fa hitoboke amy taney o vañoñeo, vaho himoneñe ao o malio-tahiñeo;
22 А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.
Fe haitoañe amy taney o lo-tserekeo, vaho ho voroteñe o mpamañahio.
