Притчи 2
1 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
Mans bērns, ja tu pieņemsi manus vārdus, un sirdī glabāsi manu mācību,
2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
Savu ausi griezt uz gudrību un savu sirdi uz atzīšanu,
3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
Tiešām, ja tu atzīšanas lūgsies un savu balsi pacelsi pēc saprašanas,
4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
Ja tu viņu meklēsi kā sudrabu un tai pakaļ dzīsies kā mantai;
5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
Tad tu sapratīsi Tā Kunga bijāšanu un atradīsi Dieva atzīšanu;
6 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.
(Jo Tas Kungs dod gudrību, no viņa mutes nāk atzīšana un saprašana:
7 Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
Viņš taisniem paglabā labklāšanos un ir par bruņām tiem, kas bezvainībā staigā,
8 За да защитава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.
Sargādams taisnības ceļus un pasargādams savu taisno tekas; )
9 Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.
Tad tu atzīsi, kas taisnība un tiesa, un kas skaidrība un ceļš uz visu labu,
10 Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,
Ja gudrība nāks tavā sirdī, un atzīšana tavai dvēselei būs mīļa,
11 Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,
Tad labs padoms tevi pasargās un saprašana tevi paglabās,
12 За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако,
Ka tā tevi izglābj no ļauna ceļa, no vīra, kas netiklību runā,
13 От ония, които оставят пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината,
Kas atstājuši skaidrības ceļus, staigā pa tumsības ceļiem,
14 На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите,
Kas priecājās ļaunu darīt un prieku atrod netiklībā un viltībā,
15 Чиито пътища са криви И пътеките им опаки,
Kuru ceļi ir greizi, un kas savās tekās netikli;
16 за да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,
Ka tā tevi izglābj no svešas sievas, no svešnieces ar mīkstiem vārdiem,
17 (Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,
Kas atstāj savas jaunības vīru, un aizmirst sava Dieva derību;
18 Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите;
(Jo viņas nams pašķiebjās uz nāvi, un viņas ceļi pie miroņiem;
19 Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота, )
Visi, kas pie tās ieiet, negriežas atpakaļ, nedz atrod dzīvības ceļus; )
20 За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.
Ka, lai tu staigā pa labo ceļiem un sargi taisno tekas;
21 Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,
Jo taisnie dzīvos zemē, un sirdsskaidrie tur paliks;
22 А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.
Bet bezdievīgie no zemes taps izdeldēti, un kas ticību netur, no tās taps izsakņoti.
