Притчи 2

1 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,

Fili mi, si susceperis sermones meos, et mandata mea absconderis penes te,

2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,

ut audiat sapientiam auris tua: inclina cor tuum ad cognoscendam prudentiam.

3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,

Si enim sapientiam invocaveris, et inclinaveris cor tuum prudentiæ:

4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,

si quæsieris eam quasi pecuniam, et sicut thesauros effoderis illam:

5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.

tunc intelliges timorem Domini, et scientiam Dei invenies:

6 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.

quia Dominus dat sapientiam: et ex ore eius prudentia, et scientia.

7 Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,

Custodiet rectorum salutem, et proteget gradientes simpliciter,

8 За да защитава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.

servans semitas iustitiæ, et vias sanctorum custodiens.

9 Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.

Tunc intelliges iustitiam, et iudicium, et æquitatem, et omnem semitam bonam.

10 Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,

Si intraverit sapientia cor tuum, et scientia animæ tuæ placuerit:

11 Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,

consilium custodiet te, et prudentia servabit te,

12 За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако,

ut eruaris a via mala, et ab homine, qui perversa loquitur:

13 От ония, които оставят пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината,

qui relinquunt iter rectum, et ambulant per vias tenebrosas:

14 На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите,

qui lætantur cum malefecerint, et exultant in rebus pessimis:

15 Чиито пътища са криви И пътеките им опаки,

quorum viæ perversæ sunt, et infames gressus eorum.

16 за да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,

Ut eruaris a muliere aliena, et ab extranea, quæ mollit sermones suos,

17 (Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,

et relinquit ducem pubertatis suæ,

18 Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите;

et pacti Dei sui oblita est. inclinata est enim ad mortem domus eius, et ad inferos semitæ ipsius. (questioned)

19 Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота, )

omnes, qui ingrediuntur ad eam, non revertentur, nec apprehendent semitas vitæ.

20 За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.

Ut ambules in via bona: et calles iustorum custodias.

21 Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,

Qui enim recti sunt, habitabunt in terra, et simplices permanebunt in ea.

22 А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.

Impii vero de terra perdentur: et qui inique agunt, auferentur ex ea.