Притчи 2
1 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
Mofavre'nimoke, Nagri kema antahinka kasegenima eri kagu'afi nentenka,
2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
knare antahintahire kagesa neminka, kagu tumokareti hunka ama' antahi'zana e'nerinka,
3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
kagrama knare'zane havizanema refko hu antahintahigu'ene, ama' antahizanku'ma kezama netinka,
4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
silvagu'ma hiankna hunka knare antahizankura nehakrenka, marerisa zantami frakinte'nea zanku hakreankna hunka hakresunka,
5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
Ra Anumzamofoma kore hunteno agoragama manizana keama nehunka, Anumzamofo antahi'zana hakrenka erifore hugahane.
6 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.
Na'ankure Ra Anumzamo'a knare antahiza neramigeno, Agri agipinti antahi'zane, antahi ama'ma huzamofo kea ne-e.
7 Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
Fatgo vahe'mofona knare antahiza ante avitenenteno, makazampima mani fatgoma huno mania vahe'mofona, Agra hanko zamigna nehie.
8 За да защитава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.
Na'ankure Agrake fatgo vahe'mokizmia kama vano hu'zazmifina kegava nehuno, zamagu tumoteti hu'za amage'ma antaza nagara kavu'za zamifina zamagu nevazie.
9 Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.
Ana nehunka fatgo avu'avazane, fatgo huno ke refkohu avu'ava ene, maka vahe'ma mago avamente avu'ava'ma hunte'zana antahi ankeregahane.
10 Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,
Na'ankure knare antahintahimo kagu'afi unefrenigeno, antahi'zamo'a, kazeri muse hugahie.
11 Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,
Knare antahizamo'a kva hugante'nenigeno, ama' antahintahimo'a kaguvazigahie.
12 За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако,
Knare antahizamo'a kefo avu'avaza'ma nehu'za, akrehe krehe zmageru'ma neraza vahepintira, kaza huno kagu'vazigahie.
13 От ония, които оставят пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината,
Iza'o fatgo avu'avamofo kama atremo'a, hani avu'avamofo kampi nevie.
14 На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите,
Iza'o knare osu avu'ava'ma musema huno nehuno, akrehe krehe kefo avu'avazankuma muse nehimo'a,
15 Чиито пътища са криви И пътеките им опаки,
kama vu'zama'amo fatgo osu'neankino, havige vahe manine.
16 за да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,
Arumofo a'mo monko'za huno vano nehania a'mo, nagrane eno huno kazeri savri hu'naku hanianagi, ana knare antahintahi'zamo'a kahokeno kaguvazigahie.
17 (Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,
Ana a'mo nevena netreno, kahefazniare Anumzamofo avure'ma huhagerafina'a huvempa kea amefi hunemie.
18 Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите;
Na'ankure ana a'mofo nompima ufre'sanana, fri vahe'mokizmi kumate vu'nea kampi vugahane.
19 Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота, )
Agrite'ma vimo'a eteno omeno, knare asimu eri kana onkegahie.
20 За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.
E'ina hu'negu knare vahe'mo'ma nevia kante nevunka, fatgo avu'ava'ma nehia vahe'mofo kante vugahane.
21 Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,
Na'ankure hazenkezmi omane vahe'mo'za ana moparera nemani'nesage'za, maka zampima mani fatgoma nehaza vahe'mo'za ana mopare manigahaze.
22 А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.
Hianagi kefo avu'ava'ma nehaza vahe'mokizmia ana mopafintira zamazu hunetreno, fatgoma hu'za omanisaza vahera zamahe fanane hugahie.
