Притчи 2
1 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
| בְּנִי אִם־תִּקַּח אֲמָרָי וּמִצְוֺתַי תִּצְפֹּן אִתָּֽךְ׃ |
2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
| לְהַקְשִׁיב לַֽחָכְמָה אָזְנֶךָ תַּטֶּה לִבְּךָ לַתְּבוּנָֽה׃ |
3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
| כִּי אִם לַבִּינָה תִקְרָא לַתְּבוּנָה תִּתֵּן קוֹלֶֽךָ׃ |
4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
| אִם־תְּבַקְשֶׁנָּה כַכָּסֶף וְֽכַמַּטְמוֹנִים תַּחְפְּשֶֽׂנָּה׃ |
5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
| אָז תָּבִין יִרְאַת יְהוָה וְדַעַת אֱלֹהִים תִּמְצָֽא׃ |
6 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.
| כִּֽי־יְהוָה יִתֵּן חָכְמָה מִפִּיו דַּעַת וּתְבוּנָֽה׃ |
7 Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
| וצפן יִצְפֹּן לַיְשָׁרִים תּוּשִׁיָּה מָגֵן לְהֹלְכֵי תֹֽם׃ |
8 За да защитава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.
| לִנְצֹר אָרְחוֹת מִשְׁפָּט וְדֶרֶךְ חסידו חֲסִידָיו יִשְׁמֹֽר׃ |
9 Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.
| אָז תָּבִין צֶדֶק וּמִשְׁפָּט וּמֵישָׁרִים כָּל־מַעְגַּל־טֽוֹב׃ |
10 Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,
| כִּֽי־תָבוֹא חָכְמָה בְלִבֶּךָ וְדַעַת לְֽנַפְשְׁךָ יִנְעָֽם׃ |
11 Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,
| מְזִמָּה תִּשְׁמֹר עָלֶיךָ תְּבוּנָה תִנְצְרֶֽכָּה׃ |
12 За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако,
| לְהַצִּילְךָ מִדֶּרֶךְ רָע מֵאִישׁ מְדַבֵּר תַּהְפֻּכֽוֹת׃ |
13 От ония, които оставят пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината,
| הַעֹזְבִים אָרְחוֹת יֹשֶׁר לָלֶכֶת בְּדַרְכֵי־חֹֽשֶׁךְ׃ |
14 На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите,
| הַשְּׂמֵחִים לַעֲשׂוֹת רָע יָגִילוּ בְּֽתַהְפֻּכוֹת רָֽע׃ |
15 Чиито пътища са криви И пътеките им опаки,
| אֲשֶׁר אָרְחֹתֵיהֶם עִקְּשִׁים וּנְלוֹזִים בְּמַעְגְּלוֹתָֽם׃ |
16 за да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,
| לְהַצִּילְךָ מֵאִשָּׁה זָרָה מִנָּכְרִיָּה אֲמָרֶיהָ הֶחֱלִֽיקָה׃ |
17 (Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,
| הַעֹזֶבֶת אַלּוּף נְעוּרֶיהָ וְאֶת־בְּרִית אֱלֹהֶיהָ שָׁכֵֽחָה׃ |
18 Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите;
| כִּי שָׁחָה אֶל־מָוֶת בֵּיתָהּ וְאֶל־רְפָאִים מַעְגְּלֹתֶֽיהָ׃ |
19 Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота, )
| כָּל־בָּאֶיהָ לֹא יְשׁוּבוּן וְלֹֽא־יַשִּׂיגוּ אָרְחוֹת חַיִּֽים׃ |
20 За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.
| לְמַעַן תֵּלֵךְ בְּדֶרֶךְ טוֹבִים וְאָרְחוֹת צַדִּיקִים תִּשְׁמֹֽר׃ |
21 Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,
| כִּֽי־יְשָׁרִים יִשְׁכְּנוּ אָרֶץ וּתְמִימִים יִוָּתְרוּ בָֽהּ׃ |
22 А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.
| וּרְשָׁעִים מֵאֶרֶץ יִכָּרֵתוּ וּבוֹגְדִים יִסְּחוּ מִמֶּֽנָּה׃ |
