Притчи 2
1 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
Synu můj, přijmeš-li slova má, a přikázaní má schováš-li u sebe;
2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
Nastavíš-li moudrosti ucha svého, a nakloníš-li srdce svého k opatrnosti;
3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
Ovšem, jestliže na rozumnost zavoláš, a na opatrnost zvoláš-li;
4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
Budeš-li jí hledati jako stříbra, a jako pokladů pilně vyhledávati jí:
5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
Tehdy porozumíš bázni Hospodinově, a známosti Boží nabudeš;
6 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.
Nebo Hospodin dává moudrost, z úst jeho umění a opatrnost.
7 Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
Chová upřímým dlouhověkosti, pavézou jest chodícím v sprostnosti,
8 За да защитава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.
Ostříhaje stezek soudu; on cesty svatých svých ostříhá.
9 Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.
Tehdy porozumíš spravedlnosti a soudu, a upřímosti i všeliké cestě dobré,
10 Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,
Když vejde moudrost v srdce tvé, a umění duši tvé se zalíbí.
11 Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,
Prozřetelnost ostříhati bude tebe, a opatrnost zachová tě,
12 За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако,
Vysvobozujíc tě od cesty zlé, a od lidí mluvících věci převrácené,
13 От ония, които оставят пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината,
Kteříž opouštějí stezky přímé, aby chodili po cestách tmavých,
14 На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите,
Kteříž se veselí ze zlého činění, plésají v převrácenostech nejhorších,
15 Чиито пътища са криви И пътеките им опаки,
Jejichž stezky křivolaké jsou, anobrž zmotaní jsou na cestách svých;
16 за да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,
Vysvobozujíc tě i od ženy postranní, od cizí, kteráž řečmi svými lahodí,
17 (Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,
Kteráž opouští vůdce mladosti své, a na smlouvu Boha svého se zapomíná;
18 Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите;
K smrti se zajisté nachyluje dům její, a k mrtvým stezky její;
19 Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота, )
Kteřížkoli vcházejí k ní, nenavracují se zase, aniž trefují na cestu života;
20 За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.
Abys chodil po cestě dobrých, a stezek spravedlivých abys ostříhal.
21 Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,
Nebo upřímí bydliti budou v zemi, a pobožní zůstanou v ní;
22 А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.
Bezbožní pak z země vyťati budou, a přestupníci vykořeněni budou z ní.
