Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Peziletlik yolda mangghan kembeghel, Hiyliger sözlük exmeqtin yaxshidur.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Yene, gheyriti bar kishi bilimsiz bolsa bolmas; Aldirangghu yoldin chiqar.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
Kishining exmeqliqi öz yolini astin-üstin qiliwéter; Shundaq turuqluq u könglide Perwerdigardin renjip aghrinar.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Bayliq dostni köp qilar; Miskinler bar dostidinmu ayrilip qalar.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
Yalghan guwahliq qilghan jazalanmay qalmas; Yalghan éytquchimu jazadin qutulalmas.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Tola adem séxiydin iltipat közler; Sowghat bérip turghuchigha hemme kishi dosttur.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
Namratlashqandin qérindashlirimu zériker; Uning dostliri téximu yiraq qachar; Yalwurup qoghlisimu, ular tépilmas.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
Pem-parasetke érishküchi özige köyüner; Nurni saqlighan kishining bexti bolar.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
Yalghan guwahliq qilghan jazalanmay qalmas; Yalghan éytquchimu halak bolar.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Heshemetlik turmush exmeqqe yarashmas; Qulning emeldarlar üstidin höküm sürüshi téximu qamlashmas.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
Danishmenlik igisini asanliqche achchiqlanmaydighan qilar; Xataliqni yoputup kechürüsh uning shöhritidur.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
Padishahning ghezipi shirning huwlishigha oxshash dehshetlik bolar; Uning shepqiti yumran ot-chöpke chüshken shebnemdek shérindur.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
Exmeq oghul atisi üchün bala-qazadur; Urushqaq xotunning zarlashliri toxtimay témip chüshken tamche-tamche yéghin’gha oxshashtur.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
Öy bilen mal-mülük ata-bowilardin mirastur; Biraq pem-parasetlik xotun Perwerdigarning iltipatidindur.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Hurunluq kishini gheplet uyqugha gherq qilar; Bikar telep acharchiliqning derdini tartar.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
[Perwerdigarning] emrige emel qilghan kishi öz jénini saqlar; Öz yolliridin hézi bolmighan kishi öler.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
Kembeghellerge rehimdilliq qilghan, Perwerdigargha qerz bergen bilen barawerdur; Uning shepqitini [Perwerdigar] qayturar.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Perzentingning terbiyini qobul qilishigha ümidwar bolup, Uni jazalap terbiye bérip turghin; Lékin uni ölgüche xar bolsun dégüchi bolma.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
Qehrlik kishi jaza tartar; Uni qutquzmaqchi bolsang, qayta-qayta qutquzushung kérek.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Nesihetni anglighin, terbiyeni qobul qilghin, Undaq qilghanda kéyinki künliringde dana bolisen.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
Kishining könglide nurghun niyetler bar; Axirida peqet Perwerdigarning dalalet-hidayitidin chiqqan ish aqar.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
Kishining yéqimliqi uning méhir-muhebbitidindur; Miskin bolush yalghanchiliqtin yaxshidur.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
Perwerdigardin eyminish kishini hayatqa érishtürer; U kishi xatirjem, toq yashap, bala-qaza chüshürülüshidin xaliy bolar.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
Hurun qolini sunup qachigha tiqqini bilen, Ghizani aghzigha sélishqimu hurunluq qilar.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Hakawurgha qilin’ghan tayaq jazasi saddigha qilin’ghan ibrettur; Yorutulghan kishige bérilgen tenbih, Uning bilimini téximu ziyade qilar.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
Atisining mélini bulighan, Anisini öyidin heydep chiqarghan, Reswaliq, iza-ahanet qaldurghuchi oghuldur.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
I oghul, nesihetke quliqingni yupuruwalsang, Eqilning telimliridin yiraqlashqiningdur.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
Peskesh guwahchi adaletni mazaq qilghuchidur; Yaman ademning aghzi rezillikni yutar.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Hakawurlar üchün jazalar teyyardur, Exmeqlerning dümbisige uridighan qamcha teyyardur.
