Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Пәзиләтлик йолда маңған кәмбәғәл, Һейлигәр сөзлүк ахмақтин яхшидур.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Йәнә, ғәйрити бар киши билимсиз болса болмас; Алдираңғу йолдин чиқар.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
Кишиниң ахмақлиғи өз йолини астин-үстин қиливетәр; Шундақ туруқлуқ у көңлидә Пәрвәрдигардин рәнҗип ағринар.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Байлиқ достни көп қилар; Мискинләр бар достидинму айрилип қалар.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
Ялған гувалиқ қилған җазаланмай қалмас; Ялған ейтқучиму җазадин қутулалмас.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Тола адәм сехийдин илтипат көзләр; Соғат берип турғучиға һәммә киши досттур.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
Намратлашқандин қериндашлириму зерикәр; Униң достлири техиму жирақ қачар; Ялвуруп қоғлисиму, улар тепилмас.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
Пәм-парасәткә еришкүчи өзигә көйүнәр; Нурни сақлиған кишиниң бәхити болар.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
Ялған гувалиқ қилған җазаланмай қалмас; Ялған ейтқучиму һалак болар.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Һәшәмәтлик турмуш ахмаққа ярашмас; Қулниң әмәлдарлар үстидин һөкүм сүрүши техиму қамлашмас.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
Данишмәнлик егисини асанлиқчә аччиқланмайдиған қилар; Хаталиқни йопутуп кәчүрүш униң шөһритидур.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
Падишаһниң ғәзиви ширниң һувлишиға охшаш дәһшәтлик болар; Униң шәпқити юмран от-чөпкә чүшкән шәбнәмдәк шериндур.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
Ахмақ оғул атиси үчүн балайиқазадур; Урушқақ хотунниң зарлашлири тохтимай темип чүшкән тамчә-тамчә йеғинға охшаштур.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
Өй билән мал-мүлүк ата-бовилардин мирастур; Бирақ пәм-парасәтлик хотун Пәрвәрдигарниң илтипатидиндур.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Һорунлуқ кишини ғәпләт уйқиға ғәриқ қилар; Бекар тәләп ачарчилиқниң дәрдини тартар.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
[Пәрвәрдигарниң] әмригә әмәл қилған киши өз җенини сақлар; Өз йоллиридин һези болмиған киши өләр.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
Кәмбәғәлләргә рәһимдиллиқ қилған, Пәрвәрдигарға қәриз бәргән билән баравәрдур; Униң шәпқитини [Пәрвәрдигар] қайтурар.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Пәрзәнтиңниң тәрбийини қобул қилишиға үмүтвар болуп, Уни җазалап тәрбийә берип турғин; Лекин уни өлгичә хар болсун дегүчи болма.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
Қәһрлик киши җаза тартар; Уни қутқузмақчи болсаң, қайта-қайта қутқузушуң керәк.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Несиһәтни аңлиғин, тәрбийәни қобул қилғин, Ундақ қилғанда кейинки күнлириңдә дана болисән.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
Кишиниң көңлидә нурғун нийәтләр бар; Ахирида пәқәт Пәрвәрдигарниң далаләт-һидайитидин чиққан иш ақар.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
Кишиниң йеқимлиғи униң меһир-муһәббитидиндур; Мискин болуш ялғанчилиқтин яхшидур.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
Пәрвәрдигардин әйминиш кишини һаятқа ериштүрәр; У киши хатирҗәм, тоқ яшап, балайиқаза чүшүрүлүшидин халий болар.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
Һорун қолини сунуп қачиға тиққини билән, Ғизани ағзиға селишқиму һорунлуқ қилар.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Һакавурға қилинған таяқ җазаси саддиға қилинған ибрәттур; Йорутулған кишигә берилгән тәнбиһ, Униң билимини техиму зиядә қилар.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
Атисиниң мелини булиған, Анисини өйидин һайдап чиқарған, Рәсвалиқ, иза-аһанәт қалдурғучи оғулдур.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
И оғул, несиһәткә қулиқиңни юпурувалсаң, Әқилниң тәлимлиридин жирақлашқиниңдур.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
Пәскәш гувачи адаләтни мазақ қилғучидур; Яман адәмниң ағзи рәзилликни жутар.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Һакавурлар үчүн җазалар тәйярдур, Ахмақларниң дүмбисигә уридиған қамча тәйярдур.
