Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Ohiani a ne nanteɛ ho nni asɛm no yɛ sene ɔkwasea a nʼasɛm mfa ɛkwan mu.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Mmɔdemmɔ a nimdeɛ nka ho no nyɛ, saa ara na ntɛmpɛ a ɛma obi yera ɛkwan nso nyɛ.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
Onipa agyimisɛm sɛe nʼabrabɔ, nanso nʼakoma huru tia Awurade.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Ahonya frɛfrɛ nnamfonom bebree; nanso ohiani adamfo gya no hɔ.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
Adansekurumni bɛnya nʼakatua, na deɛ ɔtwa nkontompo remfa ne ho nni.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Nnipa pii pɛ adom firi sodifoɔ nkyɛn, na deɛ ɔkyɛ adeɛ yɛ obiara adamfo.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
Ohiani abusuafoɔ nyinaa po no, na saa ara na ne nnamfonom po no! Mpo ɔhwehwɛ wɔn pɛ sɛ ɔpa wɔn kyɛw, nanso ɔnhunu wɔn baabiara.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
Deɛ ɔnya nyansa no dɔ ne kra; deɛ ɔpɛ nhunumu no nya nkɔsoɔ.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
Adansekurumni bɛnya asotwe, na deɛ ɔtwa nkontompo no bɛyera.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Akɛsesɛm mfata ɔkwasea, anaasɛ akoa bɛdi mmapɔmma so!
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
Onipa nyansa ma no ntoboaseɛ; sɛ ɔbu nʼani gu mfomsoɔ bi so a ɛhyɛ no animuonyam.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
Ɔhene abufuo te sɛ gyata mmobom, na nʼadom te sɛ ɛserɛ so bosuo.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
Ɔba kwasea yɛ nʼagya ɔsɛeɛ, ɔyere ntɔkwapɛfoɔ te sɛ nsusosɔ a ɛntwa da.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
Afie ne ahonyadeɛ yɛ agyapadeɛ a ɛfiri awofoɔ, na ɔyere nimdefoɔ firi Awurade.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Akwadworɔ de nnahɔɔ ba, na ɛkɔm de ɔkwadwofoɔ.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
Deɛ ɔdi nkyerɛkyerɛ so no bɔ ne nkwa ho ban, na deɛ ɔgyaagyaa ne ho no bɛwu.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
Deɛ ɔyɛ adɔeɛ ma ohiani no yɛ de fɛm Awurade, na ɔbɛtua no deɛ ɔyɛ no so ka.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Tene wo ba, na ɛno mu na anidasoɔ wɔ, na ɛnyɛ wɔn a wɔde no kɔ owuo mu no mu baako.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
Ɛsɛ sɛ onipa a nʼakoma ha no no tua so ka; sɛ woka ma no a wobɛyɛ bio.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Tie afotuo na gye nkyerɛkyerɛ to mu, na awieeɛ no, wobɛhunu nyansa.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
Nhyehyɛeɛ bebree wɔ onipa akoma mu, nanso deɛ Awurade pɛ no na ɛba mu.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
Deɛ onipa pɛ ne nokorɛ dɔ; ɛyɛ sɛ wobɛyɛ ohiani sene sɛ wobɛyɛ ɔtorofoɔ.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
Awurade suro kɔ nkwa mu; na onipa de abotɔyam home a ɔhaw bi nni mu.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
Ɔkwadwofoɔ nsa ka ayowaa mu na ɔremma so mpo nkɔ nʼano!
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Twa ɔfɛdifoɔ mmaa, na atetekwaa bɛfa adwene; ka deɛ ɔwɔ nhunumu anim, na ɔbɛnya nimdeɛ.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
Deɛ ɔbɔ nʼagya korɔno na ɔpamo ne maame no yɛ ɔba a ɔde aniwuo ne animguaseɛ ba.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Me ba, sɛ wogyae nkyerɛkyerɛ tie a, wobɛmane afiri nimdeɛ nsɛm ho.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
Adansekurumni di atɛntenenee ho fɛw; na omumuyɛfoɔ ano mene bɔne.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Wɔasiesie asotwe ama fɛdifoɔ, ne mmaabɔ ama nkwaseafoɔ akyi.
