Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Ohiani a ne nantew ho nni asɛm no ye sen ɔkwasea a nʼasɛm mfa kwan mu.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Mmɔdemmɔ a nimdeɛ nka ho no nye, saa ara na ntɛmpɛ a ɛma obi yera kwan nso nye.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
Onipa agyimisɛm sɛe nʼabrabɔ, nanso ne koma huru tia Awurade.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Ahonya frɛfrɛ nnamfonom bebree; nanso ohiani adamfo gyaw no hɔ.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
Adansekurumni benya nʼakatua, na nea otwa nkontompo remfa ne ho nni.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Nnipa pii pɛ adom fi sodifo nkyɛn, na nea ɔkyɛ ade yɛ obiara adamfo.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
Ohiani abusuafo nyinaa po no, na saa ara na ne nnamfonom po no! Mpo ɔhwehwɛ wɔn, pɛ sɛ ɔpa wɔn kyɛw, nanso onhu wɔn baabiara.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
Nea onya nyansa no dɔ ne kra; nea ɔpɛ nhumu no nya nkɔso.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
Adansekurumni benya asotwe, na nea otwa nkontompo no bɛyera.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Ɛmfata sɛ ɔkwasea bedi taamu, anaasɛ akoa bedi mmapɔmma so!
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
Onipa nyansa ma no ntoboase; ɛyɛ anuonyam ma obi sɛ obebu nʼani gu mfomso bi so.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
Ɔhene abufuw te sɛ gyata mmubomu, na nʼadom te sɛ sare so bosu.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
Ɔba kwasea yɛ nʼagya ɔsɛe, ɔyere tɔkwapɛfo te sɛ ɔdan a ne nwini to ntwa da.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
Afi ne ahonyade yɛ agyapade a efi awofo, na ɔyere nimdefo fi Awurade.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Akwadworɔ de nnahɔɔ ba, na ɔkɔm de ɔkwadwofo.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
Nea odi nkyerɛkyerɛ so no bɔ ne nkwa ho ban, na nea ogyaagyaa ne ho no bewu.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
Nea ɔyɛ adɔe ma ohiani no yɛ de fɛm Awurade, na obetua no nea ɔyɛ no so ka.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Teɛ wo ba, na ɛno mu na anidaso wɔ, na nyɛ wɔn a wɔde no kɔ owu mu no mu baako.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
Ɛsɛ sɛ onipa a ne koma haw no no nya so asotwe; sɛ woka ma no a, wobɛyɛ bio.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Tie afotu na gye nkyerɛkyerɛ to mu, na awiei no, wubehu nyansa.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
Nhyehyɛe bebree wɔ onipa koma mu, nanso nea Awurade pɛ no na ɛba mu.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
Nea onipa pɛ ne nokware dɔ; eye sɛ wobɛyɛ ohiani sen sɛ wobɛyɛ ɔtorofo.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
Awurade suro kɔ nkwa mu; na onipa de abotɔyam home a ɔhaw bi nni mu.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
Ɔkwadwofo de ne nsa si aduan mu, na ɛyɛ no anihaw sɛ obeyi akɔ nʼano.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Twa ɔfɛwdifo mmaa, na atetekwaa bɛfa adwene; ka nea ɔwɔ nhumu anim, na obenya nimdeɛ.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
Nea ɔbɔ nʼagya korɔn na ɔpam ne na no yɛ ɔba a ɔde aniwu ne animguase ba.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Me ba, sɛ wugyae nkyerɛkyerɛ tie a, wobɛman afi nimdeɛ nsɛm ho.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
Adansekurumni di atɛntrenee ho fɛw; na omumɔyɛfo ano mene bɔne.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Wɔasiesie asotwe ama fɛwdifo, ne mmaabɔ ama nkwaseafo akyi.
