Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Miskiinka daacadnimadiisa ku socda ayaa ka wanaagsan Nacaska bushimihiisu qalloocan yihiin.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Oo weliba in naftu aqoon la'aato ma wanaagsana, Oo kii cagihiisu degdegaanna wuu ambadaa.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
Nin nacasnimadiisu jidkiisay qalloocisaa, Oo isagu qalbigiisa ayuu Rabbiga uga cadhoodaa.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Maalku wuxuu badiyaa saaxiibbo, Laakiinse miskiinku saaxiibkiisa buu ka soocmaa.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
Markhaatigii been ahu ma taqsiir la'aan doono, Oo kii been ku hadlaana ma baxsan doono.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Kuwa badan ayaa deeqsiga raallinimo ka baryi doona, Oo nin kastaaba waa u saaxiib kii hadiyado bixiya.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
Miskiinka walaalihiis oo dhammu way neceb yihiin, Haddaba saaxiibbadiisuna intee bay ka fogaan doonaan! Isagu hadal buu kala daba tagaa iyaga, laakiinse way tageen.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
Kii xigmadda helaa naftiisuu jecel yahay, Oo kii waxgarashada xajistaana wax wanaagsan buu heli doonaa.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
Markhaatigii been ahu ma taqsiir la'aan doono, Oo kii been ku hadlaana wuu halligmi doonaa.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Nacaska raaxo uma eka, Waxaana taas ka sii liita in addoon amiirro xukumo.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
Nin miyirkiisu cadho buu ka celiyaa, Oo waxaa isaga ammaan u ah inuu xadgudub dhaafo.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
Boqorka cadhadiisu waa sida libaaxa cidiisa, Laakiinse raallinimadiisu waa sida sayaxa cawska ku dega.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
Wiilkii nacas ahu waa u belaayo aabbihiis, Oo naag murammadeeduna waa sida dhibicyo aan kala go'in.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
Hoy iyo hanti aabbayaashaa laga dhaxlaa, Laakiinse afo miyir leh xagga Rabbigaa laga helaa.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Caajisnimo waxay keentaa hurdo weyn, Oo qofkii caajis ahuna wuu gaajoon doonaa.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
Kii amarka dhawraa naftiisuu dhawraa, Laakiinse kii jidadkiisa fudaydsadaa wuu dhiman doonaa.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
Kii miskiinka u naxaa Rabbiguu wax amaahiyaa, Oo wanaaggii uu sameeyeyna wuu u celin doonaa.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Wiilkaaga edbi intay rajo jirto, Laakiinse naftaada ha ku qasbin si uu u dhinto.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
Ninkii cadho badan waa la taqsiiri doonaa, Waayo, haddaad mar isaga samatabbixiso, haddana waa inaad mar kale sidii oo kale ku samaysaa.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Talada maqal, oo edbinta qaado, Si aad ugu dambaystaada caqli u yeelatid.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
Nin qalbigiisa waxaa ku jira hindisooyin badan, Habase ahaatee waxaa taagnaan doonta talada Rabbiga.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
Nin waxaa loo doonayaa waa raxmaddiisa, Oo miskiinkuna waa ka wanaagsan yahay beenaalaha.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
Kii Rabbiga ka cabsada waxaa loo kaxeeyaa xagga nolosha, Wuuna sii dheregsanaan doonaa, Oo sharna loo keeni maayo.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
Ninkii caajis ahu wuxuu gacanta geliyaa xeedhada, Oo mar dambe xagga afkiisa uma soo celiyo.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Kan wax quudhsada garaac, oo garaadlaawaha ayaa miyir yeelan doona, Oo kii garasho leh canaano, oo isna aqoon buu sii korodhsan doonaa.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
Kii aabbihiis kharriba, hooyadiisna erya, Waa wiil ceeb keena oo cay soo jiida.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Wiilkaygiiyow ka joogso in markaad edbinta maqashid Aad dabadeed hadalka aqoonta ka ambatid.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
Markhaatigii waxmatare ahu gartuu quudhsadaa, Oo kan sharka leh afkiisuna wuxuu liqaa xumaan.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Kuwa wax quudhsada waxaa loo diyaariyey xukunno, Oo dhabarka nacasyadana waxaa loo diyaariyey karbaash.
