Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Лучше есть убог ходяй в простоте своей, неже богатый строптив устны своими и несмыслен.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Идеже несть учения души, несть добро, и иже скор есть ногама, поткнется.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
Неразумие мужа погубляет пути его, и Бога виновна творит в сердцы своем.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Богатство прилагает други многи: нищий же и от сущаго друга оставляемь бывает.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
Свидетель лжив без муки не будет: оклеветаяй же неправедно не убежит ея.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Мнози угождают лицам царским: всяк же зол бывает в поношение мужеви.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
Всяк, иже убогаго брата ненавидит, и от содружества далече будет. Мысль благая ведящым ю приближается, муж же мудр обрящет ю. Много творяй зла совершает злобу, а иже раздражает словесы, не спасется.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
Стяжавый мудрость любит себе, а иже сохраняет разум, обрящет благая.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
Свидетель лживый не без муки будет, а иже разжизает злобу, погибнет от нея.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Не пользует безумному сладость, и аще раб начнет с досаждением обладати.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
Милостив муж долготерпит, похвала же его превосходит законопреступных.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
Царево прещение подобно рыканию львову, и якоже роса злаку, тако тихость его.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
Студ есть отцу сын безумен, и нечисты обеты от мзды блудницы.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
Дом и имение разделяют отцы чадом: от Господа же сочетавается жена мужеви.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Страх содержит мужа женонравна: душа же празднаго взалчет.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
Иже хранит заповеди, соблюдает свою душу, а нерадяй о своих путех погибнет.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
Милуяй нища взаим дает Богови, по даянию же его воздастся ему.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Наказуй сына твоего, тако бо будет благонадежен: в досаждение же не вземлися душею твоею.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
Злоумен муж много отщетится: аще же губитель есть, и душу свою приложит.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Слушай, сыне, отца твоего наказания, да мудр будеши в последняя твоя.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
Многи мысли в сердцы мужа: совет же Господень во век пребывает.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
Плод мужеви милостыня: лучше же нищь праведный, нежели богат лжив.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
Страх Господень в живот мужеви: а безстрашный водворится на местех, идеже не наблюдается разум.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
Скрываяй в недрех руце свои неправедно ниже ко устом своим принесет я.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Губителю раны приемлющу, безумный коварнее будет: аще же обличаеши мужа разумна, уразумеет чувство.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
Безчествуяй отца и отреваяй матерь свою срамоту приимет и поношение.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Сын оставляяй хранити наказание отчее поучится словесем злым.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
Выручаяй отрока несмыслена досаждает оправданию: уста же нечестивых пожрут суд.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Уготовляются невоздержным раны, и мучения подобне неразумным.
