Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Сиромах који ходи у безазлености својој бољи је него опаки уснама својим, који је безуман.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Кад је душа без знања, није добро; и ко је брзих ногу, спотиче се.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
Лудост човечија превраћа пут његов, а срце се његово гневи на Господа.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Богатство прибавља много пријатеља, а сиромаха оставља пријатељ његов.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
Лажан сведок неће остати без кара, и ко говори лаж, неће побећи.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Многи угађају кнезу, и свак је пријатељ човеку податљивом.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
На сиромаха мрзе сва браћа његова, још више се пријатељи његови удаљују од њега; виче за њима, али их нема.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
Ко прибавља разум, љуби душу своју; и ко пази на мудрост, наћи ће добро.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
Сведок лажан неће остати без кара, и ко говори лаж, погинуће.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Не доликују безумном милине, ни слузи да влада кнезовима.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
Разум задржава човека од гнева, и част му је мимоићи кривицу.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
Царева је срдња као рика младог лава, и љубав је његова као роса трави.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
Безуман је син мука оцу свом, и свадљивост женина непрестано прокисивање.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
Кућа и имање наслеђује се од отаца; а од Господа је разумна жена.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Леност наводи тврд сан, и немарљива душа гладоваће.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
Ко држи заповести, чува душу своју; а ко не мари за путеве своје, погинуће.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
Господу позаима ко поклања сиромаху, и платиће му за добро његово.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Карај сина свог докле има надања и на погибао његову да не прашта душа твоја.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
Велик гнев показуј кад прашташ кар, и кад опростиш, после већма покарај.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Слушај савет и примај наставу, да после будеш мудар.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
Много има мисли у срцу човечијем, али шта Господ науми оно ће остати.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
Жеља човеку треба да је да чини милост, а бољи је сиромах него лажа.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
Страх је Господњи на живот; у кога је он, борави сит, нити га походи зло.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
Лењивац крије руку своју у недра, ни к устима својим не приноси је.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Удри подсмевача да луди омудра, и разумног накарај да разуме науку.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
Син срамотан и прекоран упропашћује оца и одгони матер.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Немој, сине, слушати науке која одводи од речи разумних.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
Неваљао сведок подсмева се правди, и уста безбожника прождиру на неправду.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Готови су подсмевачима судови и безумницима бој на леђа.
