Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Май мулт прецуеште сэракул каре умблэ ын неприхэниря луй декыт ун богат ку бузе стрикате ши небун.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Липса де штиинцэ есте о пагубэ пентру чинева ши чине аляргэ негьобеште ынаинте о нимереште рэу.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
Небуния омулуй ый сучеште каля ши апой кыртеште ымпотрива Домнулуй ку инима луй.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Богэция адуче ун маре нумэр де приетень, дар сэракул есте пэрэсит де приетенул луй.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
Марторул минчинос ну рэмыне непедепсит ши чел че спуне минчунь ну ва скэпа.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Омул дарник аре мулць лингушиторь ши тоць сунт приетень ку чел че дэ дарурь.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
Тоць фраций сэракулуй ыл урэск; ку кыт май мулт се депэртязэ приетений луй де ел! Ел се ындряптэ спре ей ку ворбе ругэтоаре, дар ей се фак невэзуць.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
Чине капэтэ ынцелепчуне ышь юбеште суфлетул; чине пэстрязэ причеперя гэсеште феричиря.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
Марторул минчинос ну рэмыне непедепсит ши чел че спуне минчунь ва пери.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Унуй небун ну-й шаде бине сэ трэяскэ ын десфэтэрь, ку атыт май пуцин унуй роб, сэ стэпыняскэ песте воевозь.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
Ынцелепчуня фаче пе ом рэбдэтор ши есте о чинсте пентру ел сэ уйте грешелиле.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
Мыния ымпэратулуй есте ка рэкнетул унуй леу ши бунэвоинца луй есте ка роуа пе ярбэ.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
Ун фиу небун есте о ненорочире пентру татэл сэу, ши о невастэ гылчевитоаре есте ка о стряшинэ де пе каре пикурэ ынтруна.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
Каса ши аверя ле моштеним де ла пэринць, дар о невастэ причепутэ есте ун дар де ла Домнул.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Леня те куфундэ ынтр-ун сомн адынк ши суфлетул молатик суферэ де фоаме.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
Чине пэзеште порунка ышь пэзеште суфлетул; чине ну вегязэ асупра кэий сале ва мури.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
Чине аре милэ де сэрак ымпрумутэ пе Домнул, ши Ел ый ва рэсплэти бинефачеря.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Педепсеште-ць фиул, кэч тот май есте нэдежде, дар ну дори сэ-л оморь!
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
Чел пе каре-л апукэ мыния требуе сэ-шь я педяпса; кэч, дакэ-л скоць дин еа, ва требуи сэ май фачь о датэ лукрул ачеста.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Аскултэ сфатуриле ши примеште ынвэцэтура, ка сэ фий ынцелепт пе виитор!
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
Омул фаче мулте планурь ын инима луй, дар хотэрыря Домнулуй, ачея се ымплинеште.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
Чея че фаче фармекул унуй ом есте бунэтатя луй; ши май мулт прецуеште ун сэрак декыт ун минчинос.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
Фрика де Домнул дуче ла вяцэ, ши чел че о аре петрече ноаптя сэтул, фэрэ сэ фие черчетат де ненорочире.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
Ленешул ышь вырэ мына ын стракинэ ши н-о дуче ынапой ла гурэ.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Ловеште пе батжокоритор ши простул се ва фаче ынцелепт; мустрэ пе омул причепут ши ва ынцелеӂе штиинца!
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
Чине жефуеште пе татэл сэу ши изгонеште пе мама са есте ун фиу каре адуче рушине ши окарэ.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Ынчетязэ, фиуле, сэ май аскулць ынвэцэтура, дакэ еа те депэртязэ де ынвэцэтуриле ынцелепте.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
Ун мартор стрикат ышь бате жок де дрептате ши гура челор рэй ынгите нелеӂюиря.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Педепселе сунт прегэтите пентру батжокориторь ши ловитуриле, пентру спинэриле небунилор.
