Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Gowwaa daba dubbatuu mannaa hiyyeessa amanamummaadhaan jiraatu wayya.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Namni beekumsa hin qabne gaarii miti; miilli jarjarus karaa irraa jalʼata.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
Gowwummaan namaa karaa isaa jalʼisa; garaan isaa immoo Waaqayyotti aara.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Badhaadhummaan michoota hedduu nama argachiisa; hiyyeessi garuu michoota isaa irraa gargar baʼa.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
Namni sobaan dhugaa baʼu utuu hin adabamin hin hafu; namni soba odeessuus jalaa hin baʼu.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Namni hedduun bulchaa biratti surraa argachuu barbaada; namni hundis michuu nama waa namaa kennuu ti.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
Obboloonni hiyyeessaa hundinuu isa jibbu; yoos michoonni isaa hammam caalaa isa irraa haa fagaatan ree! Inni kadhachaa isaan duukaa buʼu iyyuu isaan eessattuu hin argaman.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
Namni qalbii qabu ofii isaa jaallata; namni hubannaa jaallatu ni milkaaʼa.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
Namni sobaan dhugaa baʼu utuu hin adabamin hin hafu; namni soba odeessus ni bada.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Jireenya qananii jiraachuun gowwaaf hin malu; yoos ilmaan mootii bulchuun garbichaaf hammam caalaa haa hammaatu ree?
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
Ogummaan nama tokkoo obsa kennaaf; balleessaa namaa irra darbuunis isaaf ulfina.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
Dheekkamsi mootii akkuma aaduu leencaa ti, surraan isaa immoo akkuma fixeensa marga irratti.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
Ilmi gowwaan abbaa isaatiif badiisa; niitiin nyakkiftunis akka mana yeroo hundumaa dhimmisuu ti.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
Manaa fi qabeenyi warra ofii irraa dhaalamu; niitii qalbii qabdu garuu Waaqayyotu namaaf kenna.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Dhibaaʼummaan hirriba guddaa namatti buusa; namni hojii malee taaʼus ni beelaʼa.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
Namni ajaja eegu lubbuu isaa eeggata; kan karaa isaa tuffatu immoo ni duʼa.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
Namni hiyyeessaaf garaa laafu Waaqayyoof liqeessa; Waaqnis waan inni hojjete sanaaf isa badhaasa.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Yeroo abdiin jirutti ilma kee adabadhu; akka inni duʼuufis calʼistee hin ilaalin.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
Namni dafee aaru adabamuu qaba; ati yoo isa oolchite, amma illee akkasuma gochuu qabda.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Gorsa namaa dhaggeeffadhu; sirreeffamas fudhadhu; dhuma irratti ati nama ogeessa taata.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
Garaa namaa keessa karoora baayʼeetu jira; garuu wanni fiixaan baʼu kaayyoo Waaqayyoo ti.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
Wanni namni hawwu jaalala dhuma hin qabnee dha; sobduu taʼuu mannaa hiyyeessa taʼuu wayya.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
Waaqayyoon sodaachuun jireenyatti nama geessa; yoos namni boqonnaadhaan jiraata; rakkinnis isa hin argatu.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
Dhibaaʼaan harka isaa waciitii keessa kaaʼa; gara afaan isaattis hin deebifatu!
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Qoostuu garafi; wallaalaan hubannaa argataa; nama qalbii qabu ifadhu; inni beekumsa argataatii.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
Namni abbaa isaa saamu, haadha isaas kan manaa ariʼu, ilma qaanii fi salphina fiduu dha.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Yaa ilma ko, mee qajeelfama dhaggeeffachuu dhiisi; ati dubbii beekumsaa irraa ni baddaa.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
Dhuga baʼaan faayidaa hin qabne murtii qajeelaa tuffata; afaan hamootaa immoo hammina liqimsa.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Qoostotaaf adabbii, dugda gowwootaatiif immoo rukuttaatu qopheeffama.
