Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Betre er ein fatigmann som ferdast lytelaust enn ein mann med range lippor som attpå er ein dåre.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Den som er tankelaus i hugen, gjeng det gale, og den som stig for fort med føterne, han stig i miss.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
Mannsens eigi vitløysa fører til fall, men han harmast i sitt hjarta på Herren.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Velstand samla mange vener, men fatigmann vert skild frå venen sin.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
Det falske vitnet skal’kje verta urefst, og den som andar lygn, skal ikkje sleppa undan.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Mange smeikjer den gjæve, og kvar mann er ven med den rauste.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
Fatigmanns brør hatar honom alle, enn meir dreg hans vener seg burt frå honom. Han fer etter ord som er inkjevetta.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
Den som elskar si sjæl, han vinn seg vit, den som vaktar sitt skyn, skal finna lukka.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
Det falske vitnet skal’kje verta urefst, og den som andar lygn, skal tynast.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Det høver ei for dåren å hava gode dagar, enn mindre for ein træl å råda yver hovdingar.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
Mannsens klokskap gjev honom tol, og det er hans æra å tilgjeva brot.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
Konungs harm er som når løva burar, men godhugen hans er som dogg i graset.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
Ein dårleg son er reint ei ulukka for far sin, og kjerringtrætta er som si-drop frå taket.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
Hus og gods er fedre-arv, men frå Herren kjem ei vitug kona.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Leta svæver tungt i svevn, og letingen skal svelta.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
Den som tek vare på bodet, tek vare på sitt liv, den som ei ansar si åtferd, skal missa livet.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
Den som gjer miskunn mot armingen, låner til Herren, og av honom fær han vederlag for si velgjerning.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Aga son din, for endå er det von, men lat deg ikkje driva til å drepa honom.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
Den som er svært sinna, lyt bøta for det, for um du hjelper han, du gjer vondt verre.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Høyr på råd og lat deg aga, so du til slutt kann verta vis.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
Mange tankar er i mannsens hjarta, men Herrens råd fær framgang.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
Mannsens miskunn er hans gode vilje, og fatig man er betre enn ein som lyg.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
Otte for Herren fører til liv, mett fær ein kvila og vert ikkje heimsøkt med vondt.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
Stikk den late si hand i fatet, so idest han ei ta ho upp att til munnen.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Slær du spottaren, so vert uvitingen klok, og agar du den vituge, so fær han vit på kunnskap.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
Den som er vond med far sin og jagar mor si burt, han er ein son til skam og skjemd.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Høyr ikkje soleis på refsing, son min, at du villar deg burt frå kunnskaps ord!
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
Eit nidings-vitne spottar det som rett er, og munnen på gudlause gløyper urett.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Refsingsdomar er ferdige for spottaren og slag for ryggen på dårar.
