Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
He pai ke te rawakore e haere ana i runga i tona tapatahi, i te ngutu whanoke, i te whakaarokore.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Na ehara hoki i te mea pai kia kaua he matauranga mo te wairua; a, ko te tangata e hohoro ana ona waewae, ka hara.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
E whakaparoritia ana te ara o te tangata e tona wairangi: e amuamu ana hoki tona ngakau ki a Ihowa.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Ma te rawa ka tokomaha atu ai nga hoa aroha: e wehea atu ana ia te rawakore i tona hoa aroha.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
E kore te kaiwhakapae teka e whakaharakoretia; e kore hoki e mawhiti te tangata korero teka.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
He tokomaha e whai kia manakohia e te tangata ringa mahora; he hoa aroha hoki nga tangata katoa no te tangata e homai mea ana.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
E kino ana nga teina katoa o te rawakore ki a ia: na nui ke atu te mataratanga atu o ona hoa i a ia! Whai noa ana kupu i a ratou, heoi kua riro ratou.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
Ko te tangata e mea ana ki te whakaaro nui mona, e aroha ana ki tona wairua ake: ko te tangata e pupuri ana i te matauranga, ka tutaki ki te pai.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
E kore te kaiwhakapae teka e whakaharakoretia; ka huna hoki te tangata korero teka.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
E kore e tau te noho rangatira ki te whakaarokore; he makere rawa te noho ko te pononga hei rangatira mo nga rangatira.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
Ko te ngarahu tupato ka pupuri i tona riri; a hei whakakororia mona te whakarere noa iho i te he.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
Ko te riri o te kingi rite tonu ki te hamama o te raiona; ko tana manako ia ano he tomairangi i runga i te tarutaru.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
He aitua mo tona papa te tamaiti whakaarokore: a, ko nga ngangare a te wahine, me te maturuturu puputu tonu.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
He whare, he taonga i tuku iho i nga matua: ko te hoa wahine mahara i a Ihowa.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Ma te mangere e mea kia moe i te moe reka; ka matekai hoki te wairua o te rora.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
Ko te tangata e pupuri ana i te whakahau e pupuri ana i tona wairua: engari ko te tangata kore whakaaro ki ona ara ka mate.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
Ko te tangata e ohaoha ana ki te rawakore e whakatarewa moni ana ki a Ihowa, a ka utua ki a ia tana mahi atawhai.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Pakia tau tama, i te mea kua whai manakohanga; kaua hoki tou ngakau e whai tonu i te whakangaromanga mona.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
Ko te tangatariri nui mana e waha tona he: ki te whakaora hoki koe i a ia, ka waiho tonu tena hei mahi mau.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Whakarongo ki te kupu tohutohu, tahuri mai hoki ki te ako, kia whai whakaaro ai koe i tou mutunga iho.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
He maha nga whakaaro i roto i te ngakau o te tangata; e tu tonu ana ia ta Ihowa tikanga.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
Ko te hiahia o te tangata te aronga o tana atawhai: engari te rawakore i te tangata teka.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
Ko te wehi ki a Ihowa te ara ki te ora: a, ko te tangata kei a ia tera, ka noho makona; e kore tetahi he e pa ki a ia.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
E kuhua ana e te mangere tona ringa ki te rihi, e kore rawa nei e whakahokia e ia ki tona mangai.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Pakia te tangata whakahi, a ka tupato nga kuware: akona hoki te tangata mahara, a ka mohio ia ki te matauranga.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
Ko te tangata e pahua ana i tona papa, e pei atu ana hoki i tona whaea, he tama ia e whakama ai, e ingoa kino ai hoki.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Kati, e taku tama, te whakarongo ki te ako hei mea kau e kotiti atu ai i nga kupu o te matauranga.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
E whakahi ana te kaiwhakaatu he ki te whakawa; e horomia ana hoki te kino e te mangai o te hunga kino.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Kua rite he whakawa mo nga whakahi, he whiu mo te tuara o nga whakaarokore.
