Притчи 19

1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

Amunte omane vahe'ma mani'neno, maka zampima mani fatgoma hu'zamo'a, neginagi vahe'mo'ma akrehe krehe ageru'ma ruzana agatere'ne.

2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.

Mago vahe'mo'ma keno antahino'ma osu'nesia zama hunaku'ma haniana, knarera osugahie. Iza'o ame'ama huno mago'zama hunaku'ma hanimo'a, ana zana eri haviza hugahie.

3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

Mago'a vahe'mokizmi zamagri'a neginagi zamavu'zmava zamo zamazeri haviza nehige'za, Ra Anumzamofona zamarimpa ahenentaze.

4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,

Amunte'ma me'nea ne'mofona, rama'a knampa'a manigahaze. Hagi fenoma'a omane ne'mofona knampa'amo'za netraze.

5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

Keagare'ma omati'nesia vahe'ma havigema huno huama'ma hunteno azama hanimo'a, knazana erigahie. Hagi havi kema hanimo'a, mizama'a erigahie.

6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

Rama'a vahe'mo'za zamazama hania vahe arone manizanku zamave'nesie. Hagi maka vahe'mo'za muse zama nezami'za vahe'mofo rone nemanize.

7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

Kagrima kamunte'ma omanesige'za, kafuhe'za kavesi ogantegahaze. Hagi knampa ka'amo'za mago'ane agatere'za zamavesra hugantegahaze. Kazama hanazegu'ma hakesanana, zamagra omanigahaze.

8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

Kagrama knare antahi'zama erisunka, kagraka'agu avesinentane. Kagrama ama' antahi'zama azeri hampo'nama hanunka, knare hunka manigahane.

9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

Keagafima otisia vahe'ma havigema huno huama huntesia vahe'mo'a knaza erigahie. Hagi havigema hanaza vahe'mo'za frigahaze.

10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

Neginagi vahe'mo'za marerisa zampina manigara osu'naze. Kazokzo eri'za vahe'mo'ma kva vahe manino, kva (princes) vahe'ma kegava huntezamo'a, knarera osutfaza hu'ne.

11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

Knare antahi'zama eri'nesia ne'mo'a, ame huno arimpa ohegosie. Hagi havizama huntesia zanku'ma agesama ontahisiana, husga huntegahaze.

12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

Kini vahe'mofo rimpa he'zamo'a, laionimo rankrafa hiankna nehie. Hianagi vahe'ma zamavesinteno zamazama hu avu'ava zamo'a, trazante ata ko arunteankna nehie.

13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

Mago ne'mofavremo'ma neginagi avu'avazama hiana, nefana tusi'a hazenke erinemie. Hagi mago ne'mofo a'mo'ma kefra nehuno, ke huvava hania a'mo'a, nomofo anuntupinti ko'arigeno varivri hiankna hugahie.

14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

Negrera negafampinti none fenozanena erisanti haregahane. Hianagi Ra Anumzamoke, ama' antahi'zane a'ra kamigahie.

15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

Feru vahe'moka kavu mase vava hugahane. Hagi eri'za e'ori vahe'moka ne'zanku frigahane.

16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

Iza'o kasegema amage'antesimo'a knare huno manigahie. Hagi iza'o Ra Anumzamofo avu'ava'ma amefi'ma humisimo'a, frigahie.

17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

Iza'o amunte omane vahe'ma knare avu'ava'ma hunentemo'a, Ra Anumzamofo anara hunente. Hagi agrama hania avu'avamofo avamente, mizana amigahie.

18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

Mofavre kamofona azeri fatgoma hugama hu'nesire, avumarora antenka azeri fatgo huo. Hagi azeri fatgoma osnanana, frinogu kave'nesie.

19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

Hantaka huno'ma arimpa ahe vahe'mo'a, hazenke'a erigahie. Na'ankure kagrama aza hunka eri amane hanankeno'a, henka ana ne'mo'a anazana nehinkenka aza huvava hugahane.

20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.

Kavumro antesia kema nentahinka, kazeri fatgoma hania kema avaririsunka, mani so'e hunka vugahane.

21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

Vahe'mo'a rama'a zanku antahi'zana eri retro huno hugahue hugahianagi, Ra Anumzamo'ma antahino fore hugahie hu'nesia zamoke fore hugahie.

22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.

Ra zama me'neana huvempama hunte'nesia kere, amage'ma anteno mani'zane. Hagi amunte omane vahe'ma mani'zamo'a, havige vahera agatere'ne.

23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

Ra Anumzamofonku'ma koro'ma hunteno agorga'ama mani'zamo'a, kavreno knare mani'zante vugahie. Hagi iza'o e'inahu'ma hanimo'a, mago'zankura korera osuno knare huno manigahie.

24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

Eri'za e'ori feru vahe'mo'a, ne'za nenaku tafepi azana antesigeno vugahianagi, ana ne'zana agipina erinteno onegahie.

25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

Vahe'ma huhaviza nehania vahe'ma azerinka sefu'ma amisankeno'a, knare antahi'zama omane vahe'mo'za nege'za, knare avu'avara amage antegahaze. Hianagi knare antahi'zama me'nea vahe'ma azeri fatgo hanankeno'a, mago'ane antahi'zana erigahie.

26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

Mago mofavremo'ma nefa'ma neheno, nererama nompinti'ma ahenati atresia mofavremo'a, tusi'a agazeza erino naga'afina eme antegahie.

27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

Kavumro'ma antesianke'ma ontahi'sanana, e'i knare antahi'zamofo kana atrenka havifi vugahane.

28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

Havige hu vahe'mo'ma havigema huno keagafima omati'nea vahe'ma huama'ma hunte'zamo'a, keagama antahi trara kiza zokago zankna nehuno, havi avu'ava zana ne'za nazankna nehaze.

29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

Vahe'ma huhavizama hunezmantaza vahe'mokizmi'a, mizazmia ko tro huzmantegeno me'neanki'za erigahaze. Nehanage'za neginagima hanaza vahera, kanonkeve zamigahaze.