Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Meglio un povero che cammina nella sua integrità, di colui ch’è perverso di labbra ed anche stolto.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
L’ardore stesso, senza conoscenza, non è cosa buona: e chi cammina in fretta sbaglia strada.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
La stoltezza dell’uomo ne perverte la via, ma il cuor di lui s’irrita contro l’Eterno.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Le ricchezze procurano gran numero d’amici, ma il povero è abbandonato anche dal suo compagno.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
Il falso testimonio non rimarrà impunito, e chi spaccia menzogne non avrà scampo.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Molti corteggiano l’uomo generoso, e tutti sono amici dell’uomo munificente.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
Tutti i fratelli del povero l’odiano, quanto più gli amici suoi s’allontaneranno da lui! Ei li sollecita con parole, ma già sono scomparsi.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
Chi acquista senno ama l’anima sua; e chi serba con cura la prudenza troverà del bene.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
Il falso testimonio non rimarrà impunito, e chi spaccia menzogne perirà.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Vivere in delizie non s’addice allo stolto; quanto meno s’addice allo schiavo dominare sui principi!
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
Il senno rende l’uomo lento all’ira, ed egli stima sua gloria il passar sopra le offese.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
L’ira del re è come il ruggito d’un leone, ma il suo favore è come rugiada sull’erba.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
Un figliuolo stolto è una grande sciagura per suo padre, e le risse d’una moglie sono il gocciolar continuo d’un tetto.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
Casa e ricchezze sono un’eredità dei padri, ma una moglie giudiziosa è un dono dell’Eterno.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
La pigrizia fa cadere nel torpore, e l’anima indolente patirà la fame.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
Chi osserva il comandamento ha cura dell’anima sua, ma chi non si dà pensiero della propria condotta morrà.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
Chi ha pietà del povero presta all’Eterno, che gli contraccambierà l’opera buona.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Castiga il tuo figliuolo, mentre c’è ancora speranza, ma non ti lasciar andare sino a farlo morire.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
L’uomo dalla collera violenta dev’esser punito; ché, se lo scampi, dovrai tornare daccapo.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Ascolta il consiglio e ricevi l’istruzione, affinché tu diventi savio per il resto della vita.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
Ci sono molti disegni nel cuor dell’uomo, ma il piano dell’Eterno è quello che sussiste.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
Ciò che rende caro l’uomo è la bontà, e un povero val più d’un bugiardo.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
Il timor dell’Eterno mena alla vita; chi l’ha si sazia, e passa la notte non visitato da alcun male.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
Il pigro tuffa la mano nel piatto, e non fa neppur tanto da portarla alla bocca.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Percuoti il beffardo, e il semplice si farà accorto; riprendi l’intelligente, e imparerà la scienza.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
Il figlio che fa vergogna e disonore, rovina suo padre e scaccia sua madre.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Cessa, figliuol mio, d’ascoltar l’istruzione, se ti vuoi allontanare dalle parole della scienza.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
Il testimonio iniquo si burla della giustizia, e la bocca degli empi trangugia l’iniquità.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
I giudici son preparati per i beffardi e le percosse per il dosso degli stolti.
