Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Il povero, che cammina nella sua integrità, Val meglio che il perverso di labbra, il quale [è] stolto.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Come chi è frettoloso di piedi incappa; Così non [vi è] alcun bene, quando l'anima è senza conoscimento.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
La stoltizia dell'uomo perverte la via di esso; E pure il suo cuore dispetta contro al Signore.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Le ricchezze aggiungono amici in gran numero; Ma il misero è separato dal suo intimo amico.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
Il falso testimonio non resterà impunito, E chi sbocca menzogne non iscamperà.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Molti riveriscono il principe; Ma ognuno [è] amico del donatore.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
Tutti i fratelli del povero l'odiano; Quanto più si dilungheranno i suoi amici da lui! Egli [con] parole [li] supplica, ma essi se ne vanno.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
Chi acquista senno ama l'anima sua; Chi osserva l'intendimento troverà del bene.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
Il falso testimonio non resterà impunito, E chi sbocca menzogne perirà.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
I diletti non si convengono allo stolto; Quanto meno [conviensi] al servo signoreggiar sopra i principi!
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
Il senno dell'uomo rallenta l'ira di esso; E la sua gloria [è] di passar sopra le offese.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
L'indegnazione del re [è] come il ruggito del leoncello; Ma il suo favore [è] come la rugiada sopra l'erba.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
Il figliuolo stolto [è] una grande sciagura a suo padre; E le risse della moglie [sono] un gocciolar continuo.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
Casa e sostanza [sono] l'eredità de' padri; Ma dal Signore [viene] la moglie prudente.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
La pigrizia fa cadere in profondo sonno; E la persona negligente avrà fame.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
Chi osserva il comandamento guarda l'anima sua; [Ma] chi trascura le sue vie morrà.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
Chi dona al povero presta al Signore; Ed [egli] gli farà la sua retribuzione.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Gastiga il tuo figliuolo, mentre vi è ancora della speranza; Ma non imprender già di ucciderlo.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
Chi [è] grandemente iracondo [ne] porterà la pena; Che se tu [lo] scampi, tu lo renderai vie più [iracondo].
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Ascolta consiglio, e ricevi correzione, Acciocchè tu diventi savio alla fine.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
[Vi sono] molti pensieri nel cuor dell'uomo; Ma il consiglio del Signore [è] quello che sarà stabile.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
La benignità dell'uomo [è] il suo ornamento; E meglio vale il povero, che l'uomo bugiardo.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
Il timor del Signore [è] a vita; [E chi lo teme] passerà la notte sazio, [e] non sarà visitato da alcun male.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
Il pigro nasconde la mano nel seno, E non la ritrae fuori, non pure [per recarsela] alla bocca.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Percuoti lo schernitore, e il semplice ne diventerà avveduto; E se tu correggi l'[uomo] intendente, egli intenderà la scienza.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
Il figliuolo che fa vergogna e vituperio, Ruina il padre, [e] scaccia la madre.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Figliuol mio, ascoltando l'ammaestramento, Rimanti di deviare da' detti di scienza.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
Il testimonio scellerato schernisce la dirittura; E la bocca degli empi trangugia l'iniquità.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
I giudicii sono apparecchiati agli schernitori, E le percosse al dosso degli stolti.
