Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Pi bon se yon malere ki mache ak entegrite pase sila ak bouch konwonpi ki ensanse a.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Anplis, li pa bon pou gen gwo kouraj, san konesans, ni pou prese rive fè fo pa.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
Foli a yon nonm fè chemen l gate; e kè li anraje kont SENYÈ a.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Richès fè zanmi ogmante anpil; men malere pèdi zanmi li yo.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
Yon fo temwen pa prale san pinisyon; e sila ki fè manti a, p ap chape.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Anpil moun va chache favè a yon moun jenere ak men ouvri; tout moun se zanmi a sila ki bay kado.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
Tout frè a malere yo a rayi li; konbyen, anplis, pou zanmi l kouri kite l. L ale jwenn yo ak pawòl plede, men yo fin ale.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
Sila ki twouve sajès renmen pwòp nanm li. Sila ki kenbe ak bon konprann nan va jwenn sa ki bon.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
Yon fo temwen pa prale san pinisyon; epi sila ki bay manti a, va peri.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Lavi alèz pa fèt pou moun ensanse; bokou mwens pou yon esklav ta gen otorite sou prens yo.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
Yon nonm ak bon konprann lan nan kòlè; se glwa li pou bliye yon transgresyon.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
Kòlè a wa a se tankou yon lyon k ap rele fò; men favè li se tankou lawouze sou zèb vèt.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
Se yon fis plen foli k ap detwi papa l, e yon madanm k ap diskite a se tankou dlo kap degoute san rete.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
Kay ak byen se eritaj ki sòti nan papa; men yon fanm pridan sòti nan SENYÈ a.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Parès va voye yon pwofon somèy sou moun, e yon nonm ki pa travay, va soufri grangou.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
Sila ki kenbe kòmandman an kenbe nanm li, men sila ki enpridan nan kondwit va mouri.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
Yon moun ki fè gras a yon malere prete a SENYÈ a, e Li va bay li rekonpans pou bon zèv li a.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Bay fis ou a disiplin pandan gen espwa; pa chache lanmò li.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
Yon nonm ak gwo kòlè va pote pinisyon li; paske si ou pwoteje moun nan ou va oblije fè l ankò.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Koute konsèy e aksepte disiplin pou ou kab vin saj pou tout rès vi ou.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
Plan nan kè lòm yo anpil; men se konsèy SENYÈ a ki kanpe.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
Sa ki dezirab nan yon nonm se yon kè ki dous. Pito yon nonm ta malere pase li ta yon mantè.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
Lakrent SENYÈ a dirije a lavi pou fè moun dòmi ak kè satisfè, san kontamine ak mal.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
Parese a fouye men l nan plato a; men li refize rale l rive nan bouch li.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Frape yon mokè pou moun san konprann nan vin gen lespri; repwòch a yon moun bon konprann, va fè l genyen konesans.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
Sila ki atake papa li e chase manman l ale, se yon fis ki fè wont ak dega patou.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Sispann koute disiplin, fis mwen an e ou va pèdi chemen konesans.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
Yon temwen ki fè dezòd moke lajistis; e bouch mechan an gaye inikite.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Gen desizyon jijman pou mokè yo; ak kou pou do a moun ensanse yo.
