Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Plus enviable est un pauvre, marchant dans son intégrité, qu’un homme aux lèvres perverses, et qui est un sot.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Etre dépourvu d’un esprit réfléchi est un mal; trop précipiter ses pas, c’est manquer le but.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
L’Homme, par sa folie, gâte sa destinée, et c’est contre le Seigneur qu’il s’emporte.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
La richesse grossit la foule des amis; le pauvre se voit délaissé de son meilleur ami.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
Un témoin mensonger ne l’est pas impunément; qui débite des faussetés n’échappe pas au châtiment.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Beaucoup recherchent la faveur d’un homme généreux; tout le monde est ami de celui qui donne des cadeaux.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
Le pauvre est antipathique à tous ses frères; à plus forte raison voit-il s’éloigner de lui ses amis! II les poursuit de ses paroles: ce ne sont plus les mêmes.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
Acquérir de l’intelligence, c’est s’aimer soi-même; s’attacher au bon sens, c’est atteindre le bonheur.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
Un témoin mensonger ne l’est pas impunément; qui débite des faussetés se perd.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
II n’est pas dans l’ordre qu’un sot mène une vie de plaisir, encore moins qu’un esclave prime les grands.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
L’Homme de sens maîtrise sa colère; c’est son honneur de dédaigner l’offense.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
Le courroux du roi, c’est comme le rugissement du lion; sa faveur est comme la rosée sur l’herbe.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
Un fils sot est une calamité pour son père; les récriminations d’une femme sont comme une gouttière qui ne cesse de couler.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
Maison et fortune sont un héritage des parents, une femme sensée est un don de l’Eternel.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
La paresse plonge dans la torpeur; un caractère indolent souffre de la faim.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
Observer le devoir, c’est protéger son âme: qui est indifférent à sa direction périt.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
Donner au pauvre c’est prêter à Dieu, qui paie à chacun son dû.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Reprends ton fils tant qu’il y a de l’espoir; mais ne t’emporte pas jusqu’à le faire succomber sous tes coups.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
L’Homme facilement irritable s’attire un châtiment; si vous croyez éloigner un mal, vous l’augmentez.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Ecoute les conseils, accueille les remontrances, pour que finalement tu deviennes sage.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
Nombreuses sont les conceptions dans le cœur de l’homme; mais c’est le dessein de l’Eternel qui l’emporte.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
C’Est un désir chez l’homme d’être bon; mieux vaut être pauvre que menteur.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
La crainte de l’Eternel est un gage de vie; grâce à elle on vit dans l’abondance, sans être visité par le malheur.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
Le paresseux introduit la main dans le plat: il ne la retire point, même pour la porter à la bouche.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Donne des coups au persifleur, le sot en deviendra sage; fais de la morale à l’homme intelligent, il n’en appréciera que mieux le savoir.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
Un fils sans vergogne et sans pudeur désole son père, fait fuir sa mère.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Laisse tout, mon fils, pour écouter la morale, sous peine de dévier des leçons de la sagesse.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
Un témoin scélérat se joue de la justice; la bouche des méchants est avide d’iniquité.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Les châtiments sont tout prêts pour les railleurs, et les coups pour l’épaule du sot.
