Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Parempi on köyhä, joka nuhteettomasti vaeltaa, kuin huuliltansa nurja, joka on vielä tyhmäkin.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Ilman taitoa ei ole intokaan hyväksi, ja kiirehtivän jalka astuu harhaan.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
Ihmisen oma hulluus turmelee hänen tiensä, mutta Herralle hän sydämessään vihoittelee.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Tavara tuo ystäviä paljon, mutta vaivainen joutuu ystävästänsä eroon.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
Väärä todistaja ei jää rankaisematta, ja joka valheita puhuu, se ei pelastu.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Monet etsivät ylhäisen suosiota, ja kaikki ovat anteliaan ystäviä.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
Köyhä on kaikkien veljiensä vihattu, vielä vierotumpi ystävilleen. Tyhjiä sanoja hän saa tavoitella.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
Joka mieltä hankkii, se sieluansa rakastaa; joka ymmärryksen säilyttää, se onnen löytää.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
Väärä todistaja ei jää rankaisematta, ja joka valheita puhuu, se hukkuu.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Ei sovi tyhmälle hyvät päivät, saati sitten palvelijalle hallita ruhtinaita.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
Ymmärrys tekee ihmisen pitkämieliseksi, ja hänen kunniansa on antaa rikos anteeksi.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
Kuninkaan viha on kuin nuoren leijonan kiljunta, mutta hänen suosionsa on kuin kaste ruoholle.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
Tyhmä poika on isänsä turmio, ja vaimon tora on kuin räystäästä tippuva vesi.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
Talo ja tavara peritään isiltä, mutta toimellinen vaimo tulee Herralta.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Laiskuus vaivuttaa sikeään uneen, ja veltto joutuu näkemään nälkää.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
Joka käskyt pitää, saa henkensä pitää; joka ei teistänsä välitä, on kuoleman oma.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
Joka vaivaista armahtaa, se lainaa Herralle, ja hän maksaa jälleen hänen hyvän tekonsa.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Kurita poikaasi, kun vielä toivoa on; ethän halunne hänen kuolemaansa.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
Rajuluontoinen joutuu sakkoihin: vain yllytät, jos yrität apuun.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Kuule neuvoa, ota kuritus varteen, että olisit vasta viisaampi.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
Monet ovat miehen mielessä aivoitukset, mutta Herran neuvo on pysyväinen.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
Ihaninta ihmisessä on hänen laupeutensa, ja köyhä on parempi kuin valhettelija.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
Herran pelko on elämäksi: saa levätä yönsä ravittuna, eikä mikään paha kohtaa.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
Laiska pistää kätensä vatiin, mutta ei saa sitä viedyksi suuhunsa jälleen.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Lyö pilkkaajaa, niin yksinkertainen saa mieltä, ja jos ymmärtäväistä nuhdellaan, niin hän käsittää tiedon.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
Joka isäänsä pahoin pitelee ja ajaa äitinsä pois, se on kunnoton ja rietas poika.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Jos herkeät, poikani, kuulemasta kuritusta, niin eksyt pois tiedon sanoista.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
Kelvoton todistaja pitää oikeuden pilkkanaan, ja jumalattomien suu nielee vääryyttä.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Tuomiot ovat valmiina pilkkaajille ja lyönnit tyhmien selkään.
