Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Better [is] the poor that walketh in his integrity, than [he that is] perverse in his lips, and is a fool.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Also, [that] the soul [be] without knowledge, [it is] not good; and he that hasteth with [his] feet sinneth.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
The foolishness of man perverteth his way: and his heart fretteth against the LORD.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Wealth maketh many friends; but the poor is separated from his neighbor.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
A false witness shall not be unpunished, and [he that] speaketh lies shall not escape.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Many will entreat the favor of the prince: and every man [is] a friend to him that giveth gifts.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
All the brethren of the poor do hate him: how much more do his friends go far from him? he pursueth [them with] words, [yet] they [are] wanting [to him].
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
He that getteth wisdom loveth his own soul: he that keepeth understanding shall find good.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
A false witness shall not be unpunished, and [he that] speaketh lies shall perish.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Delight is not seemly for a fool; much less for a servant to have rule over princes.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
The discretion of a man deferreth his anger; and [it is] his glory to pass over a transgression.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
The king's wrath [is] as the roaring of a lion; but his favor [is] as dew upon the grass.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
A foolish son [is] the calamity of his father: and the contentions of a wife [are] a continual dropping.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
House and riches [are] the inheritance of fathers: and a prudent wife [is] from the LORD.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Slothfulness casteth into a deep sleep; and an idle soul shall suffer hunger.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
He that keepeth the commandment keepeth his own soul; [but] he that despiseth his ways shall die.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
He that hath pity upon the poor, lendeth to the LORD; and that which he hath given will he pay him again.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Chasten thy son while there is hope, and let not thy soul spare for his crying.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
A man of great wrath shall suffer punishment: for if thou deliver [him], yet thou must do it again.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Hear counsel, and receive instruction, that thou mayest be wise in thy latter end.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
[There are] many devices in a man's heart; nevertheless the counsel of the LORD, that shall stand.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
The desire of a man [is] his kindness: and a poor man [is] better than a liar.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
The fear of the LORD [tendeth] to life: and [he that hath it] shall abide satisfied; he shall not be visited with evil.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
A slothful [man] hideth his hand in [his] bosom, and will not so much as bring it to his mouth again.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Smite a scorner and the simple will beware: and reprove one that hath understanding, [and] he will understand knowledge.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
He that wasteth [his] father, [and] chaseth away [his] mother, [is] a son that causeth shame, and bringeth reproach.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Cease, my son, to hear the instruction [that causeth] to err from the words of knowledge.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
An ungodly witness scorneth judgment: and the mouth of the wicked devoureth iniquity.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Judgments are prepared for scorners, and stripes for the back of fools.
