Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Better is the poor that walketh in his integrity than he that perverse in his lips and is a fool.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Also, that the soul be without knowledge is not good; and he that hasteth with his feet sinneth.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
The foolishness of man subverteth his way; and his heart fretteth against the LORD.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Wealth addeth many friends: but the poor is separated from his friend.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
A false witness shall not be unpunished; and he that uttereth lies shall not escape.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Many will entreat the favour of the liberal man: and every man is a friend to him that giveth gifts.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
All the brethren of the poor do hate him: how much more do his friends go far from him! he pursueth [them with] words, [but] they are gone.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
He that getteth wisdom loveth his own soul: he that keepeth understanding shall find good.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
A false witness shall not be unpunished; and he that uttereth lies shall perish.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Delicate living is not seemly for a fool; much less for a servant to have rule over princes.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
The discretion of a man maketh him slow to anger; and it is his glory to pass over a transgression.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
The king’s wrath is as the roaring of a lion; but his favour is as dew upon the grass.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
A foolish son is the calamity of his father: and the contentions of a wife are a continual dropping.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
House and riches are an inheritance from fathers: but a prudent wife is from the LORD.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Slothfulness casteth into a deep sleep; and the idle soul shall suffer hunger.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
He that keepeth the commandment keepeth his soul: [but] he that is careless of his ways shall die.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
He that hath pity upon the poor lendeth unto the LORD, and his good deed will he pay him again.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Chasten thy son, seeing there is hope; and set not thy heart on his destruction.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
A man of great wrath shall bear the penalty: for if thou deliver [him], thou must do it yet again.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Hear counsel, and receive instruction, that thou mayest be wise in thy latter end.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
There are many devices in a man’s heart; but the counsel of the LORD, that shall stand.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
The desire of a man is [the measure of] his kindness: and a poor man is better than a liar.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
The fear of the LORD [tendeth] to life: and he [that hath it] shall abide satisfied; he shall not be visited with evil.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
The sluggard burieth his hand in the dish, and will not so much as bring it to his mouth again.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
smite a scorner, and the simple will learn prudence: and reprove one that hath understanding, [and] he will understand knowledge.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
He that spoileth his father, and chaseth away his mother, is a son that causeth shame and bringeth reproach.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Cease, my son, to hear instruction [only] to err from the words of knowledge.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
A worthless witness mocketh at judgment: and the mouth of the wicked swalloweth iniquity.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Judgments are prepared for scorners, and stripes for the back of fools.
