Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Better is the poor that walketh in his integrity, than one of perverse lips, who is a fool.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Also in the want of knowledge in the soul there is nothing good; and he that hasteneth with his feet misseth the right path.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
The folly of a man perverteth his way, and against the Lord will his heart rage.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Wealth bringeth many friends; but the poor becometh separated from his [only] friend.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
A false witness shall not remain unpunished, and he that uttereth lies shall not escape.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Many will entreat the favor of the liberal man; and every one is the friend to him that bestoweth gifts.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
All the brothers of the poor hate him: how much more do his friends go far away from him! he pursueth [their] promises; but these are [all] that he hath.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
He that getteth intelligence loveth his own soul: he that guardeth understanding will find happiness.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
A false witness shall not remain unpunished, and he that uttereth lies shall perish.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Delicacy is not seemly for a fool: much less for a servant to have rule over princes.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
It is intelligence in man to be slow in his anger, and it is his glory to pass over a transgression.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
Like the roaring of a young lion is the wrath of a king: as dew upon the herbs is his favor.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
A calamity unto his father is a foolish son; and a continual dropping are the quarrels of a wife.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
House and wealth are an inheritance from fathers; but from the Lord [cometh] an intelligent wife.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Slothfulness casteth [man] into a deep sleep; and an indolent soul will suffer hunger.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
He that observeth the commandment guardeth his own soul: but he that disregardeth [directing] his ways [aright] shall die.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
He lendeth unto the Lord that is liberal to the poor, and his good deed will he repay unto him.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Chastise thy son, for there is hope; and let not thy soul spare [him] for his crying.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
A man of great fury must suffer punishment; for if thou deliver him, thou must still do it again.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Hear counsel, and accept correction, in order that thou mayest be wise in thy latter end.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
There are many thoughts in a man's heart; but the counsel of the Lord alone will stand firm.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
The longing of a man is [to exercise] his kindness; and a poor man is better than a liar.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
The fear of the Lord leadeth unto life: and he [that hath it] shall abide satisfied; he shall not be visited with evil.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
When a slothful man hath hidden his hand in the dish, then will he not even bring it back to his mouth.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Smite a scorner, and the simple will become prudent; and if one that hath understanding be admonished, he will understand knowledge.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
He that plundereth his father, and chaseth away his mother, is a son that bringeth shame and dishonor.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Cease, my son, to hear the instruction that causeth [thee] to err from the sayings of knowledge.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
An ungodly witness scorneth at justice, and the mouth of the wicked swalloweth mischief.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Punishments are prepared for scorners, and stripes for the back of fools.
