Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
The folly of a man spoils his ways: and he blames God in his heart.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Wealth acquires many friends; but the poor is deserted even of the friend he has.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
A false witness shall not be unpunished, and he that accuses unjustly shall not escape.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Many court the favor of kings; but every bad man becomes a reproach to [another] man.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
Every one who hates [his] poor brother shall also be far from friendship. Good understanding will draw near to them that know it, and a sensible man will find it. He that does much harm perfects mischief; and he that used provoking words shall not escape.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
He that procures wisdom loves himself; and he that keeps wisdom shall find good.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
A false witness shall not be unpunished; and whoever shall kindle mischief shall perish by it.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Delight does not suit a fool, nor [is it seemly] if a servant should begin to rule with haughtiness.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
A merciful man is longsuffering; and his triumph overtakes transgressors.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
The threatening of a king is like the roaring of a lion; but as dew on the grass, so is his favor.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
A foolish son is a disgrace to his father: vows [paid out] of the hire of a harlot are not pure.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
Fathers divide house and substance to [their] children: but a wife is suited to a man by the Lord.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Cowardice possesses the effeminate [man]; and the soul of the sluggard shall hunger.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
He that keeps the commandment keeps his own soul; but he that despises his ways shall perish.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
He that has pity on the poor lends to the Lord; and he will recompense to him according to his gift.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Chasten your son, for so he shall be hopeful; and be not exalted in your soul to haughtiness.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
A malicious man shall be severely punished, and if he commit injury, he shall also lose his life.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Hear, son, the instruction of your father, that you may be wise at your latter end.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
[There are] many thoughts in a man's heart; but the counsel of the Lord abides for ever.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
Mercy is a fruit to a man: and a poor man is better than a rich liar.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
The fear of the Lord is life to a man: and he shall lodge without fear in places where knowledge is not seen.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
He that unjustly hides his hands in his bosom, will not even [bring] them up to his mouth.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
When a pestilent character is scourged, a simple man is made wiser: and if you reprove a wise man, he will understand discretion.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
He that dishonors his father, and drives away his mother, shall be disgraced and shall be exposed to reproach.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
A son who ceases to attend to the instruction of a father will cherish evil designs.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
He that becomes surety for a foolish child will despise the ordinance: and the mouth of ungodly men shall drink down judgment.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Scourges are preparing for the intemperate, and punishments likewise for fools.
