Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Better is the poor that walks in his integrity, than he that is perverse in his lips, and is a fool.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Also, that the soul be without knowledge, it is not good; and he that hastens with his feet sins.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
The foolishness of man perverts his way: and his heart frets against the LORD.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Wealth makes many friends; but the poor is separated from his neighbor.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
A false witness shall not be unpunished, and he that speaks lies shall not escape.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Many will entreat the favor of the prince: and every man is a friend to him that gives gifts.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
All the brothers of the poor do hate him: how much more do his friends go far from him? he pursues them with words, yet they are wanting to him.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
He that gets wisdom loves his own soul: he that keeps understanding shall find good.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
A false witness shall not be unpunished, and he that speaks lies shall perish.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Delight is not seemly for a fool; much less for a servant to have rule over princes.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
The discretion of a man defers his anger; and it is his glory to pass over a transgression.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
The king’s wrath is as the roaring of a lion; but his favor is as dew on the grass.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
A foolish son is the calamity of his father: and the contentions of a wife are a continual dropping.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
House and riches are the inheritance of fathers: and a prudent wife is from the LORD.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Slothfulness casts into a deep sleep; and an idle soul shall suffer hunger.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
He that keeps the commandment keeps his own soul; but he that despises his ways shall die.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
He that has pity on the poor lends to the LORD; and that which he has given will he pay him again.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Chasten your son while there is hope, and let not your soul spare for his crying.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
A man of great wrath shall suffer punishment: for if you deliver him, yet you must do it again.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Hear counsel, and receive instruction, that you may be wise in your latter end.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
There are many devices in a man’s heart; nevertheless the counsel of the LORD, that shall stand.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
The desire of a man is his kindness: and a poor man is better than a liar.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
The fear of the LORD tends to life: and he that has it shall abide satisfied; he shall not be visited with evil.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
A slothful man hides his hand in his bosom, and will not so much as bring it to his mouth again.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Smite a scorner, and the simple will beware: and reprove one that has understanding, and he will understand knowledge.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
He that wastes his father, and chases away his mother, is a son that causes shame, and brings reproach.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Cease, my son, to hear the instruction that causes to err from the words of knowledge.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
An ungodly witness scorns judgment: and the mouth of the wicked devours iniquity.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Judgments are prepared for scorners, and stripes for the back of fools.
