Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Better is a poor [man] that walketh in his integrity, than he that is perverse in his lips, and is a fool.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Also that a person be without knowledge is not good; and he that hasteth with his feet maketh false steps.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
The folly of man distorteth his way, and his heart is irritated against Jehovah.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Wealth addeth many friends; but the poor is separated from his friend.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
A false witness shall not be held innocent, and he that uttereth lies shall not escape.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Many court the favour of a noble; and every one is friend to a man that giveth.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
All the brethren of a poor [man] hate him; how much more do his friends go far from him: he pursueth [them] with words, — they are not [to be found].
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
He that getteth sense loveth his own soul; he that keepeth understanding shall find good.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
A false witness shall not be held innocent, and he that uttereth lies shall perish.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Good living beseemeth not a fool; how much less for a servant to have rule over princes.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
The discretion of a man maketh him slow to anger, and it is his glory to pass over a transgression.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
The king's displeasure is as the roaring of a lion; but his favour is as dew upon the grass.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
A foolish son is the calamity of his father; and the contentions of a wife are a continual dropping.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
House and wealth are an inheritance from fathers; but a prudent wife is from Jehovah.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Slothfulness casteth into a deep sleep, and the idle soul shall suffer hunger.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
He that keepeth the commandment keepeth his soul; he that is careless of his ways shall die.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
He that is gracious to the poor lendeth unto Jehovah; and what he hath bestowed will he repay unto him.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Chasten thy son, seeing there is hope; but set not thy soul upon killing him.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
A man of great wrath shall suffer punishment; for if thou deliver [him], yet thou must do it again.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Hear counsel, and receive instruction, that thou mayest be wise in thy latter end.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
Many are the thoughts in a man's heart, but the counsel of Jehovah, that doth stand.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
The charm of a man is his kindness; and a poor [man] is better than a liar.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
The fear of Jehovah [tendeth] to life, and he [that hath it] shall rest satisfied without being visited with evil.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
A sluggard burieth his hand in the dish, and will not even bring it to his mouth again.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Smite a scorner, and the simple will beware; reprove the intelligent, and he will understand knowledge.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
He that ruineth [his] father and chaseth away [his] mother is a son that causeth shame and bringeth reproach.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Cease, my son, to hear the instruction which causeth to stray from the words of knowledge.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
A witness of Belial scorneth judgment, and the mouth of the wicked swalloweth down iniquity.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Judgments are prepared for scorners, and stripes for the back of the foolish.
