Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Bedre Fattigmand med lydefri Færd end en, som gaar Krogveje, er han end rig.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
At mangle Kundskab er ikke godt, men den træder fejl, som har Hastværk.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
Et Menneskes Daarskab øder hans Vej, men paa HERREN vredes hans Hjerte.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Gods skaffer mange Venner, den ringe skiller hans Ven sig fra.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
Det falske Vidne undgaar ej Straf; den slipper ikke, som farer med Løgn.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Mange bejler til Stormands Yndest, og alle er Venner med gavmild Mand.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
Fattigmands Frænder hader ham alle, end mere skyr hans Venner ham da. Ej frelses den, som jager efter Ord.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
Den, der vinder Vid, han elsker sin Sjæl, og den, der vogter paa Indsigt, faar Lykke.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
Det falske Vidne undgaar ej Straf, og den, der farer med Løgn, gaar under.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Vellevned sømmer sig ikke for Taabe, end mindre for Træl at herske over Fyrster.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
Klogskab gør Mennesket sindigt, hans Ære er at overse Brøde.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
Som Brøl af en Løve er Kongens Vrede, som Dug paa Græs er hans Gunst.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
Taabelig Søn er sin Faders Ulykke, Kvindekiv er som ustandseligt Tagdryp.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
Hus og Gods er Arv efter Fædre, en forstandig Hustru er fra HERREN.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Dovenskab sænker i Dvale, den lade Sjæl maa sulte.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
Den vogter sin Sjæl, som vogter paa Budet, men skødesløs Vandel fører til Død.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
Er man god mod den ringe, laaner man HERREN, han gengælder en, hvad godt man har gjort.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Tugt din Søn, imens der er Haab, ellers stiler du efter at slaa ham ihjel.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
Den, som er hidsig, maa bøde, ved Skaansel gør man det værre.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Hør paa Raad og tag ved Lære, saa du til sidst bliver viis.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
I Mands Hjerte er mange Tanker, men HERRENS Raad er det, der staar fast.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
Vinding har man af Godhed, hellere fattig end Løgner.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
HERRENS Frygt er Vej til Liv, man hviler mæt og frygter ej ondt.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
Den lade rækker til Fadet, men fører ej Haanden til Munden.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Faar Spottere Hug, bliver tankeløs klog, ved Revselse faar den forstandige Kundskab.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
Mishandle Fader og bortjage Moder gør kun en daarlig, vanartet Søn.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Hør op, min Søn, med at høre paa Tugt og saa fare vild fra Kundskabsord.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
Niddingevidne spotter Retten, gudløses Mund er glubsk efter Uret.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Slag er rede til Spottere, Hug til Taabers Ryg.
