Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Bolji je siromah koji živi u nedužnosti nego čovjek opakih usana i k tomu bezuman.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Revnost bez razboritosti nije dobra, i tko brzo hoda, spotiče se.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
Ludost čovjeku kvari život, a srce mu se ljuti na Jahvu!
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Bogatstvo pribavlja mnoge prijatelje, a siromaha i njegov prijatelj ostavlja.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
Lažljiv svjekok ne ostaje bez kazne, i tko širi laži, neće uteći.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Mnogi laskaju licu odličnikovu i svatko je prijatelj čovjeku darežljivu.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
Na siromaha mrze sva braća njegova, još više se udaljuju od njega prijatelji njegovi: on hlepi za dobrim riječima, ali ih ne nalazi!
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
Tko stječe razboritost, ljubi sebe, a tko čuva razum, nalazi sreću.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
Lažljiv svjedok ne ostaje bez kazne, i tko širi laži, propada.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Ne dolikuje bezumnomu živjeti raskošno, a još manje sluzi vlast nad knezovima.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
Um čovjeka usteže od srdžbe, a čast mu je oprostiti krivicu.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
Kraljev je gnjev kao rika lavlja, a njegova milost kao rosa bilju.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
Nesreća je ocu svojemu bezuman sin, i neprestano prokišnjavanje svađe su ženine.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
Kuća se i bogatstvo baštine od otaca, a od Jahve je žena razumna.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Lijenost navlači čovjeku dubok san i nemarna duša gladuje.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
Tko se drži zapovijedi, čuva život svoj, a tko ne pazi putove svoje, umire.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
Jahvi pozaima tko je siromahu milostiv, i on će mu platiti dobročinstvo.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Kažnjavaj sina svoga dok ima nade, ali ne idi za tim da ga ubiješ.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
Tko je jarostan, plaća globu, i kad ga štediš, samo uvećavaš njegov gnjev.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Slušaj savjet i primaj pouku, kako bi naposljetku postao mudar.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
Mnogo je namisli u srcu čovječjem, ali što Jahve naumi, to i bude.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
Dražest je čovjekova u dobroti njegovoj, i bolji je siromah od lažljivca.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
Strah Gospodnji daje život, i tko se njime ispuni, zlo ga ne pohodi.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
Lijenčina umače ruku u zdjelu, ali je ustima svojim ne prinosi.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Udari podsmjehivača, i lud se opameti; ukori razumnog, i shvatit će znanje.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
Sin je sramotan i pokvaren tko zlostavlja oca i odgoni majku.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Prestani, sine moj, slušati naputke koji odvode od riječi spoznaje!
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
Nevaljao se svjedok podruguje pravdi i usta opakih gutaju nepravdu.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Pripravljene su kazne podsmjevačima i udarci za leđa bezumnika.
