Притчи 19
1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
Mingol thu motsei seipa sang in, hinkho mandan them'a vaichat aphajoi.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
Mihem khat hetna beija hin hi apha pon, kin le donga chena lampi anoh phah thei-jin ahi.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
Mingol chu manthah nan apui mang teng, Yahweh Pakai mo achansah kit-jin ahi.
4 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
Mihao ding in gol le pai thah thah asem jin, mivaichapa vang chu agol apai in jong adalha laloi jie.
5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
Hettosah'a pang jou le nal seipa chun, engbolna ato tei ding ahi.
6 Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
Mihem ahongphal chun ahin-khohsah thei mi tampi anei ding, jou le nal'a thuseipa vang ong-doh lou ding ahi.
7 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
Mivaicha hi asopi ho jeng in jong athet bol jiuvin, achutileh agol apaiho chun ichan geijin athet tadiu vem? Vaichapan asam sam in hinlah adalha-ji tauve.
8 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
Chihna kimupa chun hinkho manlut dan ahet ahin, thil hethem mi chu machal tei ding ahi.
9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
Hettohsah jou le nal seija pang pan, engbolna ato tei ding, koi hileh thujou seichan chun thina apeldoh lou ding ahi.
10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
Mingol khat'in nomsatah'a hinkho aman ding adih thei pon, soh khat dinga milen milal chunga vaihompa hi ding jong dih thei him him lou ahi.
11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
Lungput dihtah kiti hin, mi lunghanna asosah jipon, min ahilou lam'a abolna donse lou chu ama dia loupina ahi.
12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
Lengpa lunghanna hi keipi ngih tobang ahin, alunglhaina vang hamhing lah daitwi in achap tobang ahi.
13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
Chapa ngol hi apa dinga hamsetna ahin, numei ajipa toh kicham thei lou chu, gotwi julha tobang ahi.
14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
Nei le gou kiti hi pute patea kon kilo son-ji ahin, numei chingtah jia kimu hi Yahweh Pakaija kon ahi.
15 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
Thasetna hin mi alhim i-mujin, Koi hileh athase chan chun kel athoh ding ahi.
16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
Thupeh nit chan kihinso tei ding, amavang thu kisei ija-sep lou chu thina ato ding ahi.
17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
Mivaicha kithopi chun Yahweh Pakai akithopi ahin, ajeh chu Yahweh Pakai in atohman alethuh tei ding ahi.
18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
Semphat thei le kinepna aum pat hin, na chapa phohsal jeng in, moh manthah sah ding vang gel hih hel in.
19 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
Milung chom chun gimna ato tei ding ahin, dalha jeng tan, ajeh chu nangma chunga jong gimna lhun lo ding ahi.
20 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
Min nahilna le nathumopna ngaiphan lang asanji them in, ajeh chu khonung teng chihna nanei theina ding ahi.
21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
Nangman tohgon ijat nei jong lechun, Yahweh Pakai lungdei banga nagon ding bou athupin ahi.
22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
Mihem akon kitahna hi deisah pipen ahin, lungput dihlou sang in vaichat aphajon ahi.
23 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
Yahweh Pakai gin hi kihin sona ahin, chule Yahweh Pakai gingmi chu alungkim jin, ama chu hamset nan alhun den lou hel ding ahi.
24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
Mithase hon bukong asoh jiuvin, chule akamsung uva het ding jong angapcha jipouve.
25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
Mitot chavei ho chu gotna pi-lechun, chihna'a min anei thei ding; thil hethem mi chu gihsal le chun ahetna kibelap ding ahi.
26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
Apa pumthoa del le anu del mangpa chu, jum le jachat hung konna chapa tia seiset chang ding ahi.
27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
Kachapa, min na hilna ngai datan, chule chihnan jong donse da jeng tan.
28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
Hettohsah duhdah loupa chun, thudih jong adoudal jin, hitichun mingol in, akam sunga themmona aki loilut jitai.
29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Kijepna ding mol hi miphalou dinga kisem ahin, tungtun kijep jong hi mingol ho ding bou ahi.
