Притчи 18
1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
Көпчиликтин айрилип ялғуз жүргән киши һаман өз нәпсигә чоғ тартар; Һәр қандақ чин һекмәткә һаман җан-җәһли билән қарши чиқар.
2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
Ахмақ йорутулушқа қизиқмас; Қизиқидиғини пәқәт өз ойлиғанлирини көрситишла, халас.
3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
Яман киши кәлсә, нәпрәтму пәйда болар; Номуссиз иш иза-аһанәттин айрилмас.
4 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
Адәмниң сөзлири чоңқур суларға охшар; Даналиқ булиқи ериқ сүйидәк өркәшләп ақар.
5 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
Яманға ян бесишқа, Сорақта һәққанийға увал қилишқа қәтъий болмас.
6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
Ахмақниң ләвлири уни җедәлгә башлар; Униң ағзи «Мени думбала» дәп тәклип қилар.
7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
Ахмақниң ағзи өз бешиға һалакәттур; Униң ләвлири өз җениға қапқандур.
8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
Ғәйвәтхорниң сөзлири һәр хил назу-немәтләрдәк, Кишиниң қәлбигә чоңқур сиңдүрүләр.
9 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
Ишида һорун болған кишиму, Бузғунчи билән үлпәтдаш болиду.
10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
Пәрвәрдигарниң нами мәзмут мунардур; Һәққанийлар униң ичигә жүгүрүп кирип жуқурида аман болар.
11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
Бай адәм мал-дуниясини «мустәһкәм шәһирим» дәп биләр; Нәзиридә өзини сақлайдиған егиз сепилдәк турар.
12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
Битчит болуштин авал, көңүлгә тәкәббурлуқ келәр; Авал кәмтәрлик болса, андин шөһрәт келәр.
13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
Сөзни аңлимай туруп, алдирап җавап бәргән, Ахмақлиғини көрситип өзини хиҗаләттә қалдурур.
14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
Тәндики ағриқ азавиға адәмниң өз роһи бәрдашлиқ бәргүзәр; Бирақ роһи сунған болса уни ким көтирәр?
15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
Йорутулғанниң қәлби билимгә еришмәктә, Ақиланиниң қулақлири билимни издимәктә.
16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
Соғат өз егисигә ишикни дағдам ечип берәр; Уни чоң әрбаблар алдиға йәткүзәр.
17 Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
Дәва қилғанда, авал сөзлигүчиниң сөзлири орунлуқ көрүнәр; Лекин қарши тәрәп соал қоюп ишни сүрүштүрәр.
18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
Чәк ташлаш җедәлләрни түгитәр; Ғоҗиларниң арисидики ишниму һәл қилар.
19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
Рәнҗигән қериндашниң көңлини елиш мустәһкәм шәһәрни елиштинму тәс; Җедәл-маҗира қорғанниң тақақ-балдақлириға охшаштур.
20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
Адәм [дурус] сөзлигәнлигидин қосиғи тоқ болар; Өз көңлидин чиққан сөзлиридин мол һосул алар.
21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
Һаят-мамат тилниң илкидидур; Кимки униң тәсирини әтиварлиса униң мевисидин йәр.
22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
Хотунни таллап алған киши яхшилиқ тапиду, У Пәрвәрдигарниң мәрһимитигә еришкән болиду.
23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
Мискинләр пәс авазда йелинип сөзләр; Бай болса қопаллиқ билән җавап берәр.
24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
Достни көп тутқан киши харап болар; Лекин қериндаштинму йеқин бағланған бир дост бардур.
