Притчи 18
1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
Примхли́вий шукає сваволі, стає проти всього розумного.
2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
Нерозумний не хоче навчатися, а тільки свій ум показати.
3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
З прихо́дом безбожного й га́ньба приходить, а з легкова́женням — сором.
4 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
Слова́ уст люди́ни — глибока вода, джерело премудрости — бризкотли́вий поті́к.
5 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
Не добре вважа́ти на обличчя безбожного, щоб праведного повалити на суді.
6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
Уста́ нерозумного тя́гнуть до сварки, а слова́ його кличуть бійки́.
7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
Язик нерозумного — загибіль для нього, а уста його — то тене́та на душу його.
8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
Слова обмо́вника — мов ті присма́ки, і вони сходять у нутро утро́би.
9 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
Теж недбалий у праці своїй — то брат марнотра́тнику.
10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
Господнє Ім'я́ — сильна башта: до неї втече справедливий і буде безпечний.
11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
Маєток багатому — місто тверди́нне його, і немов міцний мур ув уяві його.
12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
Перед загибіллю серце люди́ни висо́ко несеться, перед славою ж — скромність.
13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
Хто відповідає на слово, ще поки почув, — то глупо́та та сором йому!
14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
Дух дійсного мужа вино́сить терпі́ння своє, а духа приби́того хто піднесе́?
15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
Серце розумне знання́ набуває, і вухо премудрих шукає знання́.
16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
Дару́нок люди́ни виводить із у́тиску, і провадить її до великих людей.
17 Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
Перший у сварці своїй уважає себе справедливим, але при́йде противник його та й дослі́дить його.
18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
Жереб перериває сварки́, та відділює сильних один від одно́го.
19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
Розлючений брат протиставиться більше за місто тверди́нне, а сварки́, — немов за́суви за́мку.
20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
Із плоду уст люди́ни наси́чується її шлунок, вона наси́чується плодом уст своїх.
21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
Смерть та життя — у владі язика, хто ж кохає його, його плід поїдає.
22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
Хто жінку чесно́тну знайшов, знайшов той добро́, і милість отримав від Господа.
23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
Убогий говорить блага́льно, багатий же відповідає зухва́ло.
24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
Є товариші на розбиття́, та є й при́ятель, більше від брата прив'я́заний.
