Притчи 18
1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
SEGÚN [su] antojo busca el que se desvía, y se entremete en todo negocio.
2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
No toma placer el necio en la inteligencia, sino en lo que su corazón se descubre.
3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
Cuando viene el impío, viene también el menosprecio, y con el deshonrador la afrenta.
4 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
Aguas profundas son las palabras de la boca del hombre; y arroyo revertiente, la fuente de la sabiduría.
5 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
Tener respeto á la persona del impío, para hacer caer al justo de [su] derecho, no es bueno.
6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
Los labios del necio vienen con pleito; y su boca á cuestiones llama.
7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
La boca del necio es quebrantamiento para sí, y sus labios son lazos para su alma.
8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
Las palabras del chismoso parecen blandas, y descienden hasta lo íntimo del vientre.
9 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
También el que es negligente en su obra es hermano del hombre disipador.
10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
Torre fuerte es el nombre de Jehová: á él correrá el justo, y será levantado.
11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
Las riquezas del rico son la ciudad de su fortaleza, y como un muro alto en su imaginación.
12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
Antes del quebrantamiento se eleva el corazón del hombre, y antes de la honra es el abatimiento.
13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
El que responde palabra antes de oir, le es fatuidad y oprobio.
14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
El ánimo del hombre soportará su enfermedad: mas ¿quién soportará al ánimo angustiado?
15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
El corazón del entendido adquiere sabiduría; y el oído de los sabios busca la ciencia.
16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
El presente del hombre le ensancha [el camino], y le lleva delante de los grandes.
17 Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
El primero en su propia causa [parece] justo; y su adversario viene, y le sondea.
18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
La suerte pone fin á los pleitos, y desparte los fuertes.
19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
El hermano ofendido [es más tenaz] que una ciudad fuerte: y las contiendas [de los hermanos] son como cerrojos de alcázar.
20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
Del fruto de la boca del hombre se hartará su vientre; hartaráse del producto de sus labios.
21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
La muerte y la vida están en poder de la lengua; y el que la ama comerá de sus frutos.
22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
El que halló esposa halló el bien, y alcanzó la benevolencia de Jehová.
23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
El pobre habla con ruegos; mas el rico responde durezas.
24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
El hombre [que tiene] amigos, ha de mostrarse amigo: y amigo hay más conjunto que el hermano.
