Притчи 18
1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
Namni addaan of baasu ofittummaa duukaa buʼa; murtii dhugaa hundaanis ni morma.
2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
Namni gowwaan hubannaa argachuutti hin gammadu; garuu yaaduma isaa ibsuutti gammada.
3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
Yeroo hamminni dhufu tuffiin dhufa; salphinnis qaanii wajjin dhufa.
4 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
Dubbiin afaan namaa bishaan gad fagoo dha; burqaan ogummaa garuu bishaan yaaʼuu dha.
5 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
Gara nama hamaa goruun yookaan nama balleessaa hin qabne murtii qajeelaa dhowwachuun gaarii miti.
6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
Hidhiin gowwaa lola fida; afaan isaas rukutamuu itti waama.
7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
Afaan gowwaa badiisa isaa ti; hidhiin isaas kiyyoo lubbuu isaa ti.
8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
Dubbiin hamattuu akkuma gurshaa miʼaawuu ti; gara kutaa garaattis gad buʼa.
9 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
Namni hojii isaa irratti dhibaaʼu, obboleessa nama waa balleessuu ti.
10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
Maqaan Waaqayyoo gamoo jabaa dha; namni qajeelaan itti baqatee badiisa oola.
11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
Qabeenyi sooreyyii isaaniif magaalaa daʼoo qabduu dha; isaanis akka dallaa ol dheeraatti hedu.
12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
Kufaatiidhaan dura garaan namaa of tuula; gad of qabuun garuu ulfinaan dura dhufa.
13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
Utuu hin dhaggeeffatin deebii kennuun, gowwummaa fi qaanii dha.
14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
Hafuurri namaa dhukkuba ni obsa; hafuura cabe garuu eenyutu obsuu dandaʼa?
15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
Garaan nama hubataa beekumsa argata; gurri ogeessaas waan kana barbaada.
16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
Kennaan abbicha kennuuf karaa bana; fuula namoota gurguddaa durattis isa dhiʼeessa.
17 Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
Hamma namni biraa dhufee isaan mormutti, namni jalqabatti himata isaa dhiʼeeffatu tokko dhugaa qabeessa fakkaata.
18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
Ixaa buusuun wal falmii qabbaneessa; namoota wal lolan jajjaboos addaan galcha.
19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
Obboleessa yakkame tokko deebisuun magaalaa daʼoo qabdu irra ulfaata; wal falmiinis akkuma danqaraa karra dallaa dhagaa ti.
20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
Ija afaan isaatiin garaan namaa quufa; dubbii arraba isaatiinis ni guuta.
21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
Arrabni humna jireenyaatii fi duʼaa qaba; warri isa jaallatanis ija isaa nyaatu.
22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
Namni niitii argatu waan gaarii argata; fuula Waaqayyoo durattis surraa argata.
23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
Hiyyeessi arraba laafaadhaan dubbata; sooressi garuu sagalee jabaadhaan deebii kenna.
24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
Namni michoota baayʼisu ni bada; garuu michuun obboleessa caalaa namatti aanu ni jira.
