Притчи 18
1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
Occasiones quærit qui vult recedere ab amico: omni tempore erit exprobrabilis.
2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
Non recipit stultus verba prudentiæ: nisi ea dixeris quæ versantur in corde eius.
3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
Impius, cum in profundum venerit peccatorum, contemnit: sed sequitur eum ignominia et opprobrium.
4 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
Aqua profunda verba ex ore viri: et torrens redundans fons sapientiæ.
5 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
Accipere personam impii non est bonum, ut declines a veritate iudicii.
6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
Labia stulti miscent se rixis: et os eius iurgia provocat.
7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
Os stulti contritio eius: et labia ipsius, ruina animæ eius.
8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
Verba bilinguis, quasi simplicia: et ipsa perveniunt usque ad interiora ventris. Pigrum deiicit timor: animæ autem effeminatorum esurient.
9 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
Qui mollis et dissolutus est in opere suo, frater est sua opera dissipantis.
10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
Turris fortissima, nomen Domini: ad ipsum currit iustus, et exaltabitur.
11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
Substantia divitis urbs roboris eius, et quasi murus validus circumdans eum.
12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
Antequam conteratur, exaltatur cor hominis: et antequam glorificetur, humiliatur.
13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
Qui prius respondet quam audiat, stultum se esse demonstrat, et confusione dignum.
14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
Spiritus viri sustentat imbecillitatem suam: spiritum vero ad irascendum facilem quis poterit sustinere?
15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
Cor prudens possidebit scientiam: et auris sapientium quærit doctrinam.
16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
Donum hominis dilatat viam eius, et ante principes spatium ei facit.
17 Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
Iustus, prior est accusator sui: venit amicus eius, et investigabit eum.
18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
Contradictiones comprimit sors, et inter potentes quoque diiudicat.
19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
Frater, qui adiuvatur a fratre, quasi civitas firma: et iudicia quasi vectes urbium.
20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
De fructu oris viri replebitur venter eius: et genimina labiorum ipsius saturabunt eum.
21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
Mors, et vita in manu linguæ: qui diligunt eam, comedent fructus eius.
22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
Qui invenit mulierem bonam, invenit bonum: et hauriet iucunditatem a Domino. Qui expellit mulierem bonam, expellit bonum: qui autem tenet adulteram, stultus est et impius.
23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
Cum obsecrationibus loquetur pauper: et dives effabitur rigide.
24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
Vir amabilis ad societatem, magis amicus erit, quam frater.
