Притчи 18
1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
Chi si separa dagli altri cerca la propria soddisfazione e s’arrabbia contro tutto ciò ch’è profittevole.
2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
Lo stolto prende piacere, non nella prudenza, ma soltanto nel manifestare ciò che ha nel cuore.
3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
Quando viene l’empio, viene anche lo sprezzo; e, con la vergogna, viene l’obbrobrio.
4 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
Le parole della bocca d’un uomo sono acque profonde; la fonte di sapienza è un rivo che scorre perenne.
5 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
Non è bene aver per l’empio de’ riguardi personali, per far torto al giusto nel giudizio.
6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
Le labbra dello stolto menano alle liti, e la sua bocca chiama le percosse.
7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
La bocca dello stolto è la sua rovina, e le sue labbra sono un laccio per l’anima sua.
8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
Le parole del maldicente son come ghiottonerie, e penetrano fino nell’intimo delle viscere.
9 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
Anche colui ch’è infingardo nel suo lavoro è fratello del dissipatore.
10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
Il nome dell’Eterno è una forte torre; il giusto vi corre, e vi trova un alto rifugio.
11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
I beni del ricco son la sua città forte; son come un’alta muraglia… nella sua immaginazione.
12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
Prima della rovina, il cuor dell’uomo s’innalza, ma l’umiltà precede la gloria.
13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
Chi risponde prima d’aver ascoltato, mostra la sua follia, e rimane confuso.
14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
Lo spirito dell’uomo lo sostiene quand’egli è infermo; ma lo spirito abbattuto chi lo solleverà?
15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
Il cuore dell’uomo intelligente acquista la scienza, e l’orecchio dei savi la cerca.
16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
I regali che uno fa gli apron la strada e gli dànno adito ai grandi.
17 Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
Il primo a perorare la propria causa par che abbia ragione; ma vien l’altra parte, e scruta quello a fondo.
18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
La sorte fa cessare le liti e decide fra i grandi.
19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
Un fratello offeso è più inespugnabile d’una città forte; e le liti tra fratelli son come le sbarre d’un castello.
20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
Col frutto della sua bocca l’uomo sazia il corpo; si sazia col provento delle sue labbra.
21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
Morte e vita sono in potere della lingua; chi l’ama ne mangerà i frutti.
22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
Chi ha trovato moglie ha trovato un bene e ha ottenuto un favore dall’Eterno.
23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
Il povero parla supplicando, il ricco risponde con durezza.
24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
Chi ha molti amici li ha per sua disgrazia; ma v’è tale amico, ch’è più affezionato d’un fratello.
