Притчи 18
1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
Orang yang memisahkan diri dari orang lain berarti memperhatikan diri sendiri saja; setiap pendapat orang lain ia bantah.
2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
Orang bodoh tidak suka diberi pengertian; ia hanya ingin membeberkan isi hatinya.
3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
Dosa dan kehinaan berjalan bersama; kalau sudah tercela, pasti pula dinista.
4 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
Perkataan orang dapat merupakan sumber kebijaksanaan dalam seperti samudra, segar seperti air yang mengalir.
5 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
Tidak baik berpihak kepada orang durhaka dan menindas orang yang tak bersalah.
6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
Jika orang bodoh berbicara, ia menimbulkan pertengkaran dan minta dihajar.
7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
Ucapan orang bodoh menghancurkan dirinya; ia terjerat oleh kata-katanya.
8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
Fitnah itu enak rasanya; orang suka menelannya.
9 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
Orang yang melalaikan tugasnya sama buruknya dengan orang yang suka merusak.
10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
TUHAN itu seperti menara yang kuat; ke sanalah orang jujur pergi dan mendapat tempat yang aman.
11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
Tetapi orang kaya menyangka hartanyalah yang melindungi dia seperti tembok tinggi dan kuat di sekeliling kota.
12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
Orang yang angkuh akan jatuh, orang yang rendah hati akan dihormati.
13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
Menjawab sebelum mendengar adalah perbuatan yang bodoh dan tercela.
14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
Oleh kemauan untuk hidup, orang dapat menanggung penderitaan; hilang kemauan itu, hilang juga segala harapan.
15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
Orang berbudi selalu haus akan pengetahuan; orang bijaksana selalu ingin mendapat ajaran.
16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
Hadiah membuka jalan dan mengantar orang kepada orang-orang besar.
17 Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
Pembicara pertama dalam sidang pengadilan selalu nampaknya benar, tapi pernyataannya mulai diuji apabila datang lawannya.
18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
Dengan undian, pertikaian dapat diakhiri, bahkan pertentangan antara orang berkuasa pun dapat diselesaikan.
19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
Saudara yang telah disakiti hatinya lebih sukar didekati daripada kota yang kuat; pertengkaran bagaikan palang gerbang kota yang berbenteng.
20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
Bagi kata-kata yang diucapkan ada akibat yang harus dirasakan.
21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
Lidah mempunyai kuasa untuk menyelamatkan hidup atau merusaknya; orang harus menanggung akibat ucapannya.
22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
Orang yang mendapat istri, mendapat keuntungan; istri adalah karunia dari TUHAN.
23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
Orang miskin memohon dengan sopan; orang kaya menjawab dengan bentakan.
24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
Ada sahabat yang tidak setia, ada pula yang lebih akrab dari saudara.
