Притчи 18
1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
Moun k'ap viv apa se tèt li ase li konnen. Li move sou tout moun ki vle ba li bon konsèy.
2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
Moun sòt pa pran plezi l' nan chache konprann. Tou sa l'ap chache se fè moun konprann li gen lespri.
3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
Y'ap meprize moun k'ap fè mechanste. Moun ki pa fè respè tèt yo gen pou yo wont.
4 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
Pawòl moun ki gen konprann fon kou lanmè, fre tankou yon sous k'ap koule tout tan.
5 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
Sa pa bon pou ou pran pou moun mechan, ni pou ou enpoze yo rann moun inonsan jistis.
6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
Depi moun sòt ap pale, se kont l'ap chache. Si ou koute pawòl nan bouch li, w'a ba l' kou.
7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
Bouch moun sòt se kondannasyon li. Pawòl ki soti nan bouch li tounen pèlen pou li.
8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
Tripotay dous nan zòrèy moun ki vle tande yo. Sa mache nan san yo.
9 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
Moun ki parese nan travay li se menmman parèyman ak moun k'ap defèt sa k'ap fèt.
10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
Seyè a, se yon gwo ranpa byen solid. Se la moun k'ap mache dwat yo kouri al chache pwoteksyon.
11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
Pou moun rich yo, byen yo tankou yon ranpa byen solid. Yo mete nan tèt yo se sa k'ap pwoteje yo.
12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
Lè w'ap fè awogans, yo pa lwen kraze ou. Lè ou fè kò ou piti, y'a fè lwanj ou.
13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
Moun ki prese reponn san koute sa y'ap di l', se moun sòt li ye. Li gen pou l' wont.
14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
Lè yon moun anvi viv, sa ede l' anpil lè li malad. Men, si li dekouraje, ki moun ki ka remoute kouraj li?
15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
Yon moun lespri ap toujou chache gen plis konesans. Zòrèy moun ki gen bon konprann toujou pare pou l' ka konnen plis toujou.
16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
Kado ou fè louvri chemen pou ou toupatou, ata chemen ki mennen lakay grannèg.
17 Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
Moun ki pale anvan nan tribinal toujou sanble li gen rezon. Lè lòt moun lan parèt, kat je kontre, manti kaba.
18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
Lè de grannèg gen kont, jij yo fè tiraj osò pou konnen kilès pou yo bay rezon.
19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
Li pi fasil pou mete lapè nan yon gwo lavil pase pou ou rekonsilye de frè ki nan kont. Lè yo fache, kè yonn se pòt prizon pou lòt.
20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
Rekonpans yon moun chita sou sa ki soti nan bouch li.
21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
Sa ou di ka lavi pou ou, li ka lanmò pou ou. Sa ou chwazi, se sa w'ap jwenn.
22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
Lè yon nonm jwenn yon bon madanm, se yon bon bagay. Se yon gwo favè Seyè a fè l'.
23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
Lè yon pòv ap pale, li toujou nan tanpri souple. Men, moun rich toujou ap rele sou moun.
24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
Gen zanmi se pran yo vin pran. Men, gen zanmi tou yo plis pase frè.
