Притчи 18
1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
A man who isolates himself pursues selfishness, and defies all sound judgment.
2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
A fool has no delight in understanding, but only in revealing his own opinion.
3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
When wickedness comes, contempt also comes, and with shame comes disgrace.
4 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
The words of a man’s mouth are like deep waters. The fountain of wisdom is like a flowing brook.
5 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
To be partial to the faces of the wicked is not good, nor to deprive the innocent of justice.
6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
A fool’s lips come into strife, and his mouth invites beatings.
7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
A fool’s mouth is his destruction, and his lips are a snare to his soul.
8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
The words of a gossip are like dainty morsels: they go down into a person’s innermost parts.
9 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
One who is slack in his work is brother to him who is a master of destruction.
10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
The LORD’s name is a strong tower: the righteous run to him, and are safe.
11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
The rich man’s wealth is his strong city, like an unscalable wall in his own imagination.
12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
Before destruction the heart of man is proud, but before honor is humility.
13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
He who answers before he hears, that is folly and shame to him.
14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
A man’s spirit will sustain him in sickness, but a crushed spirit, who can bear?
15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
The heart of the discerning gets knowledge. The ear of the wise seeks knowledge.
16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
A man’s gift makes room for him, and brings him before great men.
17 Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
He who pleads his cause first seems right— until another comes and questions him.
18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
The lot settles disputes, and keeps strong ones apart.
19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
A brother offended is more difficult than a fortified city. Disputes are like the bars of a fortress.
20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
A man’s stomach is filled with the fruit of his mouth. With the harvest of his lips he is satisfied.
21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
Death and life are in the power of the tongue; those who love it will eat its fruit.
22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
Whoever finds a wife finds a good thing, and obtains favor of the LORD.
23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
The poor plead for mercy, but the rich answer harshly.
24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
A man of many companions may be ruined, but there is a friend who sticks closer than a brother.
