Притчи 18
1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
Ngʼat ma ok jahera dwaro mana gige ok owinj puonj moro amora.
2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
Ngʼat mofuwo ok mor kod winjo wach to omor mana gi wacho paroge owuon.
3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
Ka richo biro, e kaka achaya biro, to wichkuot kelo duwruok.
4 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
Weche mag dho ngʼato tut ka nam, to soko mar rieko en aora mabubni kamol.
5 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
Ok en gima ber chwako ngʼat ma timbene richo kata ketho buch ngʼato maonge ketho.
6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
Lew ngʼat mofuwo kelone dhawo, to dhoge luongo goch.
7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
Dho ngʼat mofuwo ema tieke, to lewe ema bedo obadho ne ngimane.
8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
Weche mag kuoth chalo gi chiemo mamit; gidhiyo e chuny dhano ma iye.
9 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
Ngʼat ma jasamuoyo e tich en owadgi ngʼat maketho gik moko.
10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
Nying Jehova Nyasaye en ohinga maratego, ngʼat makare ringo ma pond kanyo kendo yud resruok.
11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
Mwandu mar jomoko e ohinga mochiel motegno ma gigengʼorego, giparo ni en ohinga maonge ngʼama nyalo muko.
12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
Kapok ngʼato opodho, to sunga bedo e chunye, to muolo kelo pak.
13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
Chik iti kapok idwoko wach; ka ok itimo kamano to ibedo mofuwo kendo ikelo wichkuot.
14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
Chuny ngʼato sire e tuo, to chuny mool, en ngʼa manyalo konyo?
15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
Chuny ma weche donjone yudo ngʼeyo; to it mariek dwaro mondo weche odonjne.
16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
Chiwo yawo yo ne ngʼat machiwo kendo tere e nyim jomadongo.
17 Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
Ngʼat mokwongo keto wachne nenore ni en kare, nyaka ngʼat machielo bi maket penjo ne wachneno.
18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
Goyo ombulu tieko larruok kendo thego joma roteke.
19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
Kiketho ne owadu to duoge iri tek mana kadonjo e dala maduongʼ mochiel motegno; to larruok chalo gi dhorangeye mag dala modin gi lodi.
20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
Wach mawuok e dho ngʼato ema miyo ngʼato yiengʼ; keyo mar dhoge ema miyo oyiengʼ.
21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
Lep nigi teko mar ngima kod tho, to jogo mohere biro chamo olembe.
22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
Ngʼatno moyudo dhako onwangʼo gima ber kendo oyudo ngʼwono moa kuom Jehova Nyasaye.
23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
Ngʼat ma jachan ywak kokwayo ngʼwono, to ngʼat ma jamoko dwoko gi gero.
24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
Ngʼat man-gi osiepe mangʼeny nyalo chopo e kethruok to nitie osiep moro masiko buti machiegni maloyo owadu.
