Притчи 18
1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
Hoehhamnah aka tlap loh hlang a paekboe sak tih, lungming cueihnah khaw boeih a thaih thil.
2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
Lungcuei taengah hlang ang naep pawh, tedae amah kah lungbuei hliphen ham ni lat a om.
3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
Halang ha pawk vaengah nueihbu neh, yah neh kokhahnah la pai bal.
4 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
Hlang ka lamkah olka tah tui dung bangla, soklong ah aka phuet cueihnah thunsih la om.
5 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
Halang kah a hmai khueh khaw then pawh, laitloeknah aka dueng te aka phaelh ham rhung ni.
6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
Hlang ang kah hmuilai tah tuituknah ham ha pawk uh tih, a bohnah te a ka loh a khue.
7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
Hlang ang kah a ka tah amah kah porhaknah neh a hmuilai te a hinglu ham hlaeh la om.
8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
Thet ol he didii bangla om tih, a bung khui la tluektluek kun.
9 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
A bibi dongah aka uelh khaw kutpo boei kah a manuca la om.
10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
BOEIPA ming tah sarhi ham rhaltoengim ni, hlang dueng tah a taengla yong tih a hoep a tlang.
11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
Hlanglen kah a boeirhaeng tah amah ham sarhi aka tak khorha la om tih, a ngaihlih vaengah vongtung tluk a sang sak.
12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
Hlang he lungbuei aka sang taengah pocinah a lamhma pah tih, kodonah taengah thangpomnah a lamhma pah.
13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
A hnatun hlan ah ol aka thuung tah anglat ni. Amah khaw te nen te mingthae a phueih.
14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
Hlang he a tlohtat vaengah a mueihla loh a cangbam dae, mueihla a rhawp te u long a khoeng eh?
15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
Aka yakming kah lungbuei loh mingnah a lai tih aka cueih kah a hna loh mingnah a tlap.
16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
Hlang kah kutdoe he amah ham long a khui sak pah tih, amah te tanglue kah mikhmuh ah a mawt.
17 Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
A hui te ha pawk la ha pawk hlan tih amah a khe hlan atah, amah kah tuituknah dongah lamhma la aka dueng khaw om.
18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
Hohmuhnah te hmolunh loh a paa sak tih, aka tlung rhoi khaw rhak a phih.
19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
Boekoek boeina tah sarhi aka tak khorha lakah olpungkacan la om tih, hohmuhnah khaw impuei thohkalh bangla om.
20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
Hlang tah a laithaih lamloh a bung hah tih, a hmuilai kah a vueithaih khaw kum.
21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
Lai kut dongah dueknah neh hingnah om tih, amah aka lungnah long ni a thaih te a caak eh.
22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
Yuu aka lo long tah hnothen a dang tih, BOEIPA taengkah kolonah a dang bal.
23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
Khodaeng loh huithuinah neh a voek dae, hlanglen loh a tlung neh a doo.
24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
Hlang he a hui rhoek loh thaehuet thil cakhaw, a manuca lakah a lungnah tih aka ben khaw om van.
