Притчи 18
1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
Minawk hoi angkom ai kami loe, angmah koehhaih to pazui moe, minawk lok takroekhaih aek thaih kami ah oh.
2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
Kamthu loe palunghahaih nuiah anghoehaih tawn ai moe, angmah poekhaih nui khue ah ni anghoe.
3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
Kahoih ai kami angzoh naah, hnaphnaehaih to oh; ahmin sethaih oh naah, azathaih doeh oh.
4 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
Kami pakha thung hoi tacawt lok loe tuili baktiah thuk, toe palunghahaih loe tuibap baktiah puek.
5 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
Lokcaek naah kahoih kami to sungsak hanah, kami kasae to angdoet haih han om ai.
6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
Kamthu ih pahni mah angzoehhaih to tacawtsak, anih ih pakha hoiah angbohhaih to ohsak.
7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
Kamthu ih pakha loe angmah amrohaih ah oh moe, anih ih pahni loe a hinghaih pakhra amanhaih dongh baktiah oh.
8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
Minawk kasaethuihaih lok loe ahmaa kana baktiah, kami ih zok thung khoek to akun tathuk.
9 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
Thasae kami loe hmuenmae tahmat thaih kami ih nawkamya ah oh.
10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
Angraeng ih ahmin loe kacak abuephaih sipae ah oh; katoeng kami loe to imthung ah cawnh moe, to ah monghaih to hnuk.
11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
Hmuenmae hoi angraeng kami loe angmah ih angraenghaih to vangpui kacak baktih, kasang parai sipae baktiah poek.
12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
Amoekhaih mah amrohaih to phaksak; toe kami tlim ah khosakhaih loe pakoehhaih loklam tuhkung ah oh.
13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
Lok tahngai hmaloe ai ah pathim ih lok loe, amthuhaih hoi azathaih ah oh.
14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
Kami ih palung mah ngannathaih to khaang thaih; toe palungsethaih loe kawbangmaw khaang thai tih?
15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
Khopoek thaih kami ih palung loe palunghahaih to tawnh; palungha kami ih naa mah loe palunghahaih to pakrong.
16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
Kami mah sin ih tangqum mah, kalen kaminawk hmaa ah caeh haih loklam to paawh pae.
17 Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
Angmah kawng thui hmaloe kami loe katoeng kami baktiah amtueng; toe a imtaeng kami to angzoh moe, anih ih akawng to thuih naah ni, katoeng hoi katoeng ai to amtueng.
18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
Tahamsae kahoih khethaih phoisa vahhaih mah lok angaekhaih to dipsak moe, lokaek thaih thacak kaminawk doeh pathlaeng thaih.
19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
Lok angaek thaih nawkamya loe pazawk hanah kacak vangpui tuk pongah doeh rai kue; nihnik lok angaekhaih loe misatoep kami ohhaih sipae hoiah anghmong.
20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
Kami loe angmah ih pakha hoi tacawt thingthai to caa ueloe, zok amhah tih; a pahni hoi tacawt hmuen hoiah zok amhah tih.
21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
Palai loe duekhaih hoi hinghaih tha to tawnh; palai palung kaminawk loe palai ih athaih to caa o tih.
22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
Zu la kami loe kahoih hmuen to a hnuk moe, Angraeng koehhaih to a tongh.
23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
Amtang kami loe tahmenhaih hnik thaih; toe angraeng loe lok kaham hoiah minawk ih lok to pathim.
24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
Ampui kapop ah tawn kami loe angmah amrohaih ah oh; toe nawkamya pongah palung cak kue ampui doeh oh.
