Притчи 18
1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
Dunu nowa da hina: hou gasa fiyale dawa: sea, ilia da eno dunuma hame dogolegesa. Amola hou amo da dunu huluane da moloidafa dawa: , ilia da amoma gagayei agoai ba: sa.
2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
Gagaoui dunu da noga: le dawa: mu hihisa. E da hi dawa: su fawane noga: iyale dawa: le, eno dunuma olelesa.
3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
Wadela: i hou ea dabe da gogosiasu. Di da dia noga: i hou fisisia, dunu eno ilia dia hou hihi ba: mu.
4 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
Dunu ida: iwane gala amo ea sia: ganodini hahawane dawa: su ba: mu. Fedege sia: , amo da hano wayabo bagade ea lugudu amola hano nawa: li ida: iwane agoai gala.
5 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
Moloidafa hamosu dunu ilima fofada: nanu, se imunu da defea hame. Be wadela: i hamosu ilima fofada: nanu, se hame imunu, amo amolawane da defea hame.
6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
Gagaoui dunu da sia: ga gegesu hemosea, e da enoga e fama: ne logo doasisa.
7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
Gagaoui dunu da sia: sia: sea, e da hi gobele fawane wadela: sa. E da hina: sia: amoga fawane e da hina: saniga daha.
8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
Baligiduli sia: su da hedaidafa. Osobo bagade dunu da amo da: gimusa: hanai gala.
9 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
Hihi dabuli dunu ea hou da liligi wadela: su dunu amo ea hou defele ba: sa.
10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
Hina Gode da gasa bagade diasu gado gagagula heda: i agoane ba: sa. Moloidafa dunu da amoga asili, gagili sali dagoi ba: sa.
11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
Be bagade gagui dunu da amo mae dawa: le, ilia muni gagui amo da ili gagili sali agoane dawa: sa. Ilia muni da gagoi gado gagagula heda: i, amo moilai bai bagade sisiga: sa, ilia gagui da agoaiwane gala, ilia dadawa: sa.
12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
Dunu eno da asaboi dunu ilima fawane nodosa. Be gasa fi dunu da hedolowane dafamu.
13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
Hidadea lalabolalu, fa: no fawane sia: ma. Dia amane hame hamosea, di da gagaoui agoane amola gadesu dunu agoai ba: mu.
14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
Di da esalumu hanai galea, dia oloi da uhimu. Be di da amane hame dawa: sea, dia dafawane hamoma: beyale dawa: lusu da asi dagoi ba: mu?
15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
Bagade dawa: su dunu da dawa: su eno lamu bagade hanai amola eno dawa: ma: ne momagele esala.
16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
Di da mimogo dunu gousa: musa: dawa: bela: ? Defea! Hahawane dogolegele iasu ema ianu, e gousa: ma.
17 Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
Dunu da bisili fofada: sea, ea sia: be amo nabasea, ea hou da moloidafa amo dunu ilia dawa: sa. Be gesu dunu da ema adole ba: sea, asigi dawa: su eno da doaga: sa.
18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
Gasa bagade dunu aduna da fofada: su diasu ganodini fofada: sea, ela molole ba: sea, ele da ululuale hedele, afae da baligi dagoi ba: mu. Amasea, amo hou da hahamoi dagoi ba: mu.
19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
Dia na: iyado amo noga: le fidima. Amasea, e da moilai bai bagade gasa bagade gagoi amo defele, di gaga: mu. Be dia da ema sia: ga gegesea, e da logo ga: i dagoi defele, di higamu.
20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
Dunu ilia liligi sagai amo defele ha: i manu lasa. Amola ilia sia: amo defele hodo doaga: sa.
21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
Di sia: be amo da esalusu logo amola bogosu logo hamosu gala. Dia sia: be amo da bogosu logo doasisa: besa: le, dawa: iwane sia: ma.
22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
Uda hogole ba: sea, liligi noga: i ba: mu. Hina Gode da dima asigiba: le, uda noga: iwane dima iaha.
23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
Hame gagui dunu da asaboiwane adole ba: sa e fidima: ne, be bagade gagui dunu da gasa fiwane sia: sa.
24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
Dunu mogili da dogolegei gilisi gala amo da hedolowane dafamu. Be dogolegei na: iyado afae ea mae fisili asigi hou da yolala eyala elea asigi hou baligisa.
