Притчи 18

1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

١ الْمُعْتَزِلُ (عَنِ اللهِ وَالنَّاسِ) يَنْشُدُ شَهْوَتَهُ وَيَتَنَكَّرُ لِكُلِّ مَشُورَةٍ صَائِبَةٍ.

2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

٢ لَا يَعْبَأُ الْجَاهِلُ بِالْفِطْنَةِ، بَلْ هَمُّهُ الإِعْرَابُ عَمَّا فِي نَفْسِهِ.

3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.

٣ إِذَا أَقْبَلَ الشِّرِّيرُ أَقْبَلَ مَعَهُ الاحْتِقَارُ، وَالْعَارُ يُلازِمُ الْهَوَانَ.

4 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.

٤ كَلِمَاتُ الإِنْسَانِ مِيَاهٌ عَمِيقَةٌ يَتَعَذَّرُ سَبْرُ غَوْرِهَا، وَيَنْبُوعُ الْحِكْمَةِ نَهْرٌ مُتَدَفِّقٌ.

5 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.

٥ مِنَ السُّوءِ مُحَابَاةُ الشِّرِّيرِ، أَوْ حِرْمَانُ الْبَرِيءِ مِنَ الْقَضَاءِ الْحَقِّ.

6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

٦ أَقْوَالُ الْجَاهِلِ تُوْقِعُهُ فِي الْمَتَاعِبِ، وَكَلِمَاتُهُ تُسَبِّبُ لَهُ الضَّرْبَ.

7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

٧ كَلِمَاتُ الْجَاهِلِ مَهْلَكَةٌ لَهُ، وَأَقْوَالُهُ فَخٌّ لِنَفْسِهِ.

8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

٨ هَمْسَاتُ النَّمَّامِ كَلُقَمٍ سَائِغَةٍ تَنْزَلِقُ إِلَى بَوَاطِنِ الْجَوْفِ.

9 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.

٩ الْمُتَقَاعِسُ عَنْ عَمَلِهِ هُوَ أَخُو الهَادِمِ.

10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.

١٠ اسْمُ الرَّبِّ بُرْجٌ مَنِيعٌ يُهْرَعُ إِلَيْهِ الصِّدِّيقُ وَيَنْجُو مِنَ الْخَطَرِ.

11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

١١ ثَرْوَةُ الْغَنِيِّ مَدِينَتُهُ الْحَصِينَةُ، وَهِيَ فِي وَهْمِهِ سُورٌ شَامِخٌ.

12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.

١٢ قَبْلَ الانْكِسَارِ تَشَامُخُ الْقَلْبِ، وَقَبْلَ الْكَرَامَةِ التَّواضُعُ.

13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

١٣ مَنْ أَجَابَ عَنْ أَمْرٍ مَازَالَ يَجْهَلُهُ، فَذَاكَ حَمَاقَةٌ مِنْهُ وَعَارٌ لَهُ.

14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?

١٤ رُوحُ الإِنْسَانِ الْقَوِيَّةُ تَحْتَمِلُ مَرَضَهُ، أَمَّا الرُّوحُ الْمُنْسَحِقَةُ فَمَنْ يَتَحَمَّلُهَا؟

15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.

١٥ عَقْلُ الْفَهِيمِ يَقْتَنِي مَعْرِفَةً، وَأُذُنُ الْحُكَمَاءِ تَنْشُدُ عِلْماً.

16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

١٦ هَدِيَّةُ الإِنْسَانِ تُمَهِّدُ لَهُ السَّبِيلَ، وَتَجْعَلُهُ يَمْثُلُ أَمَامَ الْعُظَمَاءِ.

17 Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

١٧ مَنْ يَعْرِضُ قَضِيَّتَهُ أَوَّلاً يَبْدُو مُحِقّاً إِلَى أَنْ يَأْتِيَ آخَرُ وَيَسْتَجْوِبَهُ.

18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.

١٨ تَفْصِلُ الْقُرْعَةُ فِي الْخُصُومَاتِ وَتَحْسِمُ الأَمْرَ بَيْنَ الْمُتَنَازِعِينَ الأَقْوِيَاءِ.

19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.

١٩ إِرْضَاءُ الأَخِ الْمُتَأَذِّي أَصْعَبُ مِنْ قَهْرِ مَدِينَةٍ حَصِينَةٍ، وَالْمُخَاصَمَاتُ كَعَارِضَةِ قَلْعَةٍ.

20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

٢٠ مِنْ ثَمَرِ أَقْوَالِ الإِنْسَانِ تَشْبَعُ ذَاتُهُ، وَمِنْ غَلَّةِ كَلِمَاتِهِ يَلْقَى جَزَاءَهُ

21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

٢١ فِي اللِّسَانِ حَيَاةٌ أَوْ مَوْتٌ، وَالْمُوْلَعُونَ بِاسْتِخْدَامِهِ يَتَحَمَّلُونَ الْعَوَاقِبَ.

22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

٢٢ مَنْ عَثَرَ عَلَى زَوْجَةٍ صَالِحَةٍ نَالَ خَيْراً وَحَظِيَ بِمَرْضَاةِ اللهِ.

23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

٢٣ يَتَوَسَّلُ الْفَقِيرُ بِتَضَرُّعَاتٍ، أَمَّا الْغَنِيُّ فَيُجَاوِبُ بِخُشُونَةٍ.

24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

٢٤ مَنْ يُكْثِرِ الأَصْحَابَ يُخْرِبْ نَفْسَهُ، وَرُبَّ صَدِيقٍ أَلْزَقُ مِنَ الأَخِ.