Притчи 18

1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

١ ٱلْمُعْتَزِلُ يَطْلُبُ شَهْوَتَهُ. بِكُلِّ مَشُورَةٍ يَغْتَاظُ.

2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

٢ اَلْجَاهِلُ لَا يُسَرُّ بِٱلْفَهْمِ، بَلْ بِكَشْفِ قَلْبِهِ.

3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.

٣ إِذَا جَاءَ ٱلشِّرِّيرُ جَاءَ ٱلِٱحْتِقَارُ أَيْضًا، وَمَعَ ٱلْهَوَانِ عَارٌ.

4 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.

٤ كَلِمَاتُ فَمِ ٱلْإِنْسَانِ مِيَاهٌ عَمِيقَةٌ. نَبْعُ ٱلْحِكْمَةِ نَهْرٌ مُنْدَفِقٌ.

5 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.

٥ رَفْعُ وَجْهِ ٱلشِّرِّيرِ لَيْسَ حَسَنًا لِإِخْطَاءِ ٱلصِّدِّيقِ فِي ٱلْقَضَاءِ.

6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

٦ شَفَتَا ٱلْجَاهِلِ تُدَاخِلَانِ فِي ٱلْخُصُومَةِ، وَفَمُهُ يَدْعُو بِضَرَبَاتٍ.

7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

٧ فَمُ ٱلْجَاهِلِ مَهْلَكَةٌ لَهُ، وَشَفَتَاهُ شَرَكٌ لِنَفْسِهِ.

8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

٨ كَلَامُ ٱلنَّمَّامِ مِثْلُ لُقَمٍ حُلْوَةٍ وَهُوَ يَنْزِلُ إِلَى مَخَادِعِ ٱلْبَطْنِ.

9 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.

٩ أَيْضًا ٱلْمُتَرَاخِي فِي عَمَلِهِ هُوَ أَخُو ٱلْمُسْرِفِ.

10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.

١٠ اِسْمُ ٱلرَّبِّ بُرْجٌ حَصِينٌ، يَرْكُضُ إِلَيْهِ ٱلصِّدِّيقُ وَيَتَمَنَّعُ.

11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

١١ ثَرْوَةُ ٱلْغَنِيِّ مَدِينَتُهُ ٱلْحَصِينَةُ، وَمِثْلُ سُورٍ عَالٍ فِي تَصَوُّرِهِ.

12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.

١٢ قَبْلَ ٱلْكَسْرِ يَتَكَبَّرُ قَلْبُ ٱلْإِنْسَانِ، وَقَبْلَ ٱلْكَرَامَةِ ٱلتَّوَاضُعُ.

13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

١٣ مَنْ يُجِيبُ عَنْ أَمْرٍ قَبْلَ أَنْ يَسْمَعَهُ، فَلَهُ حَمَاقَةٌ وَعَارٌ.

14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?

١٤ رُوحُ ٱلْإِنْسَانِ تَحْتَمِلُ مَرَضَهُ، أَمَّا ٱلرُّوحُ ٱلْمَكْسُورَةُ فَمَنْ يَحْمِلُهَا؟

15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.

١٥ قَلْبُ ٱلْفَهِيمِ يَقْتَنِي مَعْرِفَةً، وَأُذُنُ ٱلْحُكَمَاءِ تَطْلُبُ عِلْمًا.

16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

١٦ هَدِيَّةُ ٱلْإِنْسَانِ تُرَحِّبُ لَهُ وَتَهْدِيهِ إِلَى أَمَامِ ٱلْعُظَمَاءِ.

17 Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

١٧ اَلْأَوَّلُ فِي دَعْوَاهُ مُحِقٌّ، فَيَأْتِي رَفِيقُهُ وَيَفْحَصُهُ.

18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.

١٨ اَلْقُرْعَةُ تُبَطِّلُ ٱلْخُصُومَاتِ وَتَفْصِلُ بَيْنَ ٱلْأَقْوِيَاءِ.

19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.

١٩ اَلْأَخُ أَمْنَعُ مِنْ مَدِينَةٍ حَصِينَةٍ، وَٱلْمُخَاصَمَاتُ كَعَارِضَةِ قَلْعَةٍ.

20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

٢٠ مِنْ ثَمَرِ فَمِ ٱلْإِنْسَانِ يَشْبَعُ بَطْنُهُ، مِنْ غَلَّةِ شَفَتَيْهِ يَشْبَعُ.

21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

٢١ اَلْمَوْتُ وَٱلْحَيَاةُ فِي يَدِ ٱللِّسَانِ، وَأَحِبَّاؤُهُ يَأْكُلُونَ ثَمَرَهُ.

22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

٢٢ مَنْ يَجِدُ زَوْجَةً يَجِدُ خَيْرًا وَيَنَالُ رِضًى مِنَ ٱلرَّبِّ.

23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

٢٣ بِتَضَرُّعَاتٍ يَتَكَلَّمُ ٱلْفَقِيرُ، وَٱلْغَنِيُّ يُجَاوِبُ بِخُشُونَةٍ.

24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

٢٤ اَلْمُكْثِرُ ٱلْأَصْحَابِ يُخْرِبُ نَفْسَهُ، وَلَكِنْ يُوجَدُ مُحِبٌّ أَلْزَقُ مِنَ ٱلْأَخِ.