Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Қурбанлиқ гөшлиригә толған җедәллик өйдин, Бир чишләм қуруқ нан йәп, көңүл течлиқта болған әвзәл.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
Хизмәткар чевәр болса, ғоҗисиниң номуста қойғучи оғлини башқурар; Кәлгүсидә у ғоҗиниң оғли қатарида туруп униң мирасни тәқсим қилар.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
Сапал қазан күмүчни тавлар, чанақ алтунни тавлар, Бирақ адәмниң қәлбини Пәрвәрдигар синар.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
Қәбиһ киши яман сөзләргә ишинәр; Ялғанчи питничиләрниң сөзигә қулақ салар.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
Мискинләрни мәсқирә қилғучи, өзини Яратқучини һақарәтлигүчидур; Башқиларниң бәхитсизлигидин хошал болған киши җазасиз қалмас.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
Қериларниң нәврилири уларниң таҗидур; Пәрзәнтләрниң пәхри уларниң атилиридур.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
Ахмақ яришиқ гәп қилса униңға ярашмас; Мөтивәр ялған сөзлисә униңға техиму ярашмас.
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
Пара — уни бәргүчиниң нәзиридә есил бир гөһәрдур; Гоя уни нәгила ишләтсә мувәппәқийәткә еришидиғандәк.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
Башқиларниң хаталиқини йопутуп кәчүргән киши меһир-муһәббәтни көзләр; Кона хаманни сориған киши йеқин достларни дүшмән қилар.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
Ақиланигә сиңгән бир еғиз тәнбиһ, Ахмаққа урулған йүз дәрридин үнүмлүктур.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
Яманлар пәқәт асийлиқни көзләр; Уни җазалашқа рәһимсиз бир әлчи әвәтиләр.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Әхмиқанә иш қиливатқан надан кишигә учрап қалғандин көрә, Балилиридин айрилған ейиққа йолуғуп қалған яхши.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
Кимки яхшилиққа яманлиқ қилса, Ишигидин балайиқаза нери кәтмәс.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
Җедәлниң башлиниши тосмини су елип кәткәнгә охшайду; Шуңа җедәл партлаштин авал талаш-тартиштин қол үзгин.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
Яманни ақлиған, Һәққанийға қара чаплиған, Охшашла Пәрвәрдигарға жиркиничликтур.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
Ахмақниң көңли даналиқни әтиварлимиса, Қандақму униң қолида даналиқни сетивалғидәк пули болсун?
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
[Һәқиқий] дост һәрдайим саңа муһәббәт көрситәр, [Һәқиқий] қериндаш яман күнүң үчүн ярдәмгә дунияға кәлгәндур.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
Әқилсиз киши қол берип, Йеқини үчүн кепил болиду.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
Җедәлгә амрақ гунаға амрақтур; Босуғини егиз қилған һалакәтни издәр.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
Нийити бузулған яхшилиқ көрмәс; Тилида һәқ-наһәқни астин-үстүн қилғучи балаға йолуқар.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
Бала ахмақ болса, ата ғәм-қайғуға патар; Һамақәтниң атиси хушаллиқ көрмәс.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
Шат көңүл шипалиқ доридәк тәнгә давадур; Сунуқ роһ-дил адәмниң илигини қурутар.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
Чирик адәм йәң ичидә парини қобул қилар; У адаләтниң йолини бурмилар.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
Даналиқ йорутулған кишиниң көз алдида турар; Бирақ әқилсизниң көзи хиялкәшлик қилип қутупта жүрәр.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
Галваң бала атини азапға салар; Уни туққучиниңму дәрди болар.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Һәққанийларға җәриманә қоюшқа қәтъий болмас; Әмирләрни адаләтни қоллиғини үчүн думбалашқа болмас.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
Билими бар киши кам сөзлүк болар; Йорутулған адәм қалтис еғир-бесиқ болар.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Һәтта ахмақму аз сөзлисә дана һесаплинар; Тилини тизгинлигән киши данишмән санилар.
