Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Mejor es un bocado seco, y en paz, que la casa de contienda llena de sacrificios de fiesta.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
El siervo prudente se enseñoreará del hijo que deshonra, y entre los hermanos compartirá la herencia.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
El crisol para la plata, y la hornaza para el oro; mas el SEÑOR prueba los corazones.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
El malo está atento al labio inicuo; y el mentiroso escucha a la lengua maldiciente.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
El que escarnece al pobre, afrenta a su Hacedor; y el que se alegra en la calamidad ajena, no quedará sin castigo.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
Corona de los viejos son los hijos de los hijos; y la honra de los hijos, sus padres.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
No conviene al loco la altilocuencia; ¡cuánto menos al príncipe el labio mentiroso!
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
Piedra preciosa es el cohecho en ojos de sus dueños; a donde quiera que se vuelve, da prosperidad.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
El que cubre la prevaricación, busca el amor; mas el que reitera el asunto, aparta los amigos.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
Aprovecha la reprensión en el entendido, más que cien azotes en el loco.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
El rebelde no busca sino mal; y mensajero cruel será enviado contra él.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Mejor es que se encuentre un hombre con una osa a la cual han robado sus cachorros, que con un loco en su locura.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
El que da mal por bien, no se apartará el mal de su casa.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
Soltar las aguas ( hablar precipitadamente ) es el principio de la contienda; pues, antes que se revuelva el pleito, déjalo.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
El que justifica al impío, y el que condena al justo, ambos por igual son abominación al SEÑOR.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
¿De qué sirve el precio en la mano del loco para comprar sabiduría, no teniendo corazón para entender?
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
En todo tiempo ama el amigo; mas el hermano para la angustia es nacido.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
El hombre falto de entendimiento toca la mano, fiando a otro delante de su amigo.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
La prevaricación ama el que ama pleito; y el que alza su portada, quebrantamiento busca.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
El perverso de corazón nunca hallará bien; y el que revuelve con su lengua, caerá en mal.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
El que engendra al loco, para su tristeza lo engendra; y el padre del loco no se alegrará.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
El corazón alegre hará bien como una medicina; mas el espíritu triste seca los huesos.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
El impío toma dádiva en secreto para pervertir las veredas del derecho.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
En el rostro del entendido aparece la sabiduría; mas los ojos del loco manifiestan su locura hasta el cabo de la tierra.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
El hijo loco es enojo a su padre, y amargura a la que lo engendró.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Ciertamente no es bueno condenar al justo, ni herir a los príncipes por hacer lo recto.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
El que detiene sus palabras tiene sabiduría; y de espíritu valioso es el hombre entendido.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Aun el loco cuando calla, es contado por sabio; el que cierra sus labios es entendido.
