Притчи 17
1 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
Boljši je suh košček in z njim spokojnost, kakor hiša polna klavnih daritev s prepirom.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
Moder služabnik bo imel vladarstvo nad sinom, ki povzroča sramoto in bo imel delež dediščine med brati.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
Talilni lonec je za srebro in talilna peč za zlato, toda Gospod preizkuša srca.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
Zloben storilec daje prednost nepravim ustnicam in lažnivec pazljivo prisluhne nespodobnemu jeziku.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
Kdorkoli zasmehuje ubogega, graja njegovega Stvarnika in kdor je ob katastrofah vesel, ne bo nekaznovan.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
Otrok otroci so krona starcem in slava otrok so njihovi očetje.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
Odličen govor se ne spodobi bedaku, veliko manj lažnive ustnice princu.
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
Darilo je kakor dragocen kamen v očeh tistega, ki ga ima, kamor ga obrača, to uspeva.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
Kdor taji prestopek, išče ljubezni, toda kdor ponavlja zadevo, ločuje prave prijatelje.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
Opomin bolj prodira v modrega kakor sto udarcev z bičem v bedaka.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
Hudoben človek išče samo upor, zato bo zoper njega poslan krut poslanec.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
Naj medvedka, oropana svojih mladičev, sreča človeka, raje kakor bedak v svoji neumnosti.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
Kdorkoli nagrajuje zlo za dobro, se zlo ne bo ločilo od njegove hiše.
14 Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
Začetek prepira je kakor kadar nekdo izpušča vodo, zato prenehaj s sporom, preden se vmešaš vanj.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
Kdor opravičuje zlobnega in kdor obsoja pravičnega, celo oba sta Gospodu ogabnost.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
Zakaj je denarna vsota v bedakovi roki, da pridobi modrost, glede na to, da on nima srca za to?
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
Prijatelj ljubi ob vseh časih in brat je rojen za stisko.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
Človek brez razumevanja udarja v roke in postaja pôrok v prisotnosti svojega prijatelja.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
Kdor ljubi prestopek, ta ljubi prepir in kdor povišuje svoja velika vrata, išče uničenje.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
Kdor ima kljubovalno srce, ne najde dobrega in kdor ima sprevržen jezik, pada v vragolijo.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
Kdor zaplodi bedaka, to počne v svojo bridkost in oče bedaka nima radosti.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
Veselo srce dela dobro, podobno kot zdravilo, toda zlomljen duh suši kosti.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
Zloben človek iz naročja izvleče darilo, da izkrivlja poti sodbe.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
Modrost je pred tistim, ki ima razumevanje, toda oči bedaka so na koncih zemlje.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
Nespameten sin je žalost svojemu očetu in grenkoba njej, ki ga je rodila.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
Tudi kaznovati pravičnega ni dobro niti udariti prince zaradi nepristranskosti.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
Kdor ima spoznanje, prizanaša svojim besedam in razumevajoč človek je iz odličnega duha.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Celo bedak, ko molči, velja kot moder in kdor zapira svoje ustnice, je cenjen kot razumevajoč človek.
